Човек се ядосва поради някои свои обусловености, навици, привързаности, мнения и предразсъдъци; идеалният случай е пълна свобода от всички тези прилепвания и оттам невъвличане в конкретни аспекти на дадена ситуация, т.е. действия, освободени от всякакъв гняв - единствено чисто и безпристрастно действие, адекватно на предизвикателствата на ситуацията.
Свобода от гнева идва от осъзнаването на всички тези прилепналости. В същото време това осъзнаване не става с усилие на волята и не се култивира, а просто се случва при една по-голяма събуденост, наблюдателност на процесите, които протичат в съзнанието и манипулират мислите и действията.
Ако човек гледа самия гняв, то той вижда само повърхността на нещата. Гневът е следствието, а това, което го обуславя е по-важното. Свободата от обусловеностите идва с осъзнаването им, а не с желание, което е груб опит за намеса и липса на разбиране. Желанието за култивиране на не-гняв (и въобще за изграждането на каквито и да било добродетели) е активност на ума, която блокира разбирането.
Т.е. да се каже, че гневът е грях и трябва да се освободим от него, далеч не е достатъчно. Дори думата "грях" по-скоро създава някаква излишна емоционално-негативна окраска върху гнева, което по-скоро би попречило той да бъде осъзнат в своята дълбочина.
|