По принцип моделът, прилаган от индийците - един учител/оратор/гуру и много ученици/слушатели/последователи - не е практичен и може би никога не е бил такъв, но пък става за развитие на бизнес безспорно.

Ако нещо наистина работи, трябва да се концентрира в практиката и да се изчисти напълно от каквито и да било религиозно-ритуални модели, прийоми, ритуали и суеверия. За да се приеме нещо от разумната част от човечеството, няма начин освен да съблече религиозното облекло и да облече дрехите на науката - това е предизвикателството пред всичките учения, за да докажат наистина читавостта си. Ако не могат, значи са фантасмагории. Колко биха успели - може би под 1%.

Един примерно Едуард де Боно може да се окаже доста по-полезен от всичките гурувци, взети заедно.