Превода е пълна глупост, има грешки на всяка една думи и също има грешки на образуването на правилно изречение!!!!!!!

Това е твоят "превод" Хахахааха смях в залата

1.45 Истинска /вибрационна/ същност води до безформената същност.

1.45 (sukshma vishayatvam cha alinga paryavasanam)
sukshma = Финна ( вибрационна )
vishayatvam = същност
ca = и
alinga = без форма
paryavasanam = завършва, води до


Първо думата сукшма означава ФИН!!! А не ИСТИНСКИ или ВИБРАЦИОНЕН!!!!!!!!!!

Второ думата Ча се отнася към предишната сутра!!!

Абе какво се занимавам с теб, чети и се учи:

Suuksmavisayatvam caalingaparyavasaanam //45//


I. 45. Сукшма_вишаятвам ча_алинга_парявасанам


сукшма = фин

вишаятва(м) = (вишая - обект) + (тва – суфикс означаващ „състояние да бъде местопребиваването на” – например ако се сложи след думата „стол” ще стане „столТВА” което означава „мястото където е сложен стола”. Наставката „тва” придава също значение „ост” на думите към които се прибавя, така „стол” ще стане като „столОСТ” нещо като съществително от глагола „столът се столИ”) Така думата има две значения: „обектност” и „област”. Целият израз „Сукшма Вишаятвам”, за да се предаде двойното значение на думата, може да се преведе като „Областта на фината обектност”

ча = и

а+линга = (а – без) + (линга – символ, знак, характерно качество, свойство) Алинга е технически термин използван широко в различните даршани. Означава непроявената материя, Прадхана, в която интелектът Махат все още не е разграничил обектите, нито пък е придал форма, или качества на обектите.

парявасана(м) = кулминацията е, крайната точка е, завършека е



І-45. И (Ча) областта на фината обектност (Сукшма-Вишаятвам) (става въпрос за фините обекти които могат да бъдат избрани за медитация) завършва (Парявасана) в Алинга (непроявеното).



Степените на непроявеното, безформеното и безкачественото Алинга се споменават в сутра ІІ-19. Тук Патанджали само споменава до къде може да се отиде с помощта на изброените преди това самадхи, до къде може да се отиде в избора на обект за медитация.

Различните обекти могат да се класифицират по тяхната „финост” или „разтворимост”, или „проникваемост”. Колкото по фин е даден обект, толкова той е по всеобхващащ, по разтворим. Това малко странно и ненаучно становище на древните мъдреци, има интересно психологическо приложение.

Логическата схема по която ришите са мислили е следната:
Например елемента земя, тоест твърдост, може да се разтваря във течност. Ако сложим сол във водата и солта се разтваря. Или дървото може да гори, и да се превърне в огън. Тоест огънят е по фин от земята. Огънят се превръща в пушек, тоест във въздух. Тоест елемента въздух е по фин от елемента огън. Пушека тоест елемента въздух пък се разсейва в пространството – Акаша. Тоест Акаша и по фин елемент от Ваю. Самите груби елементи са резултат от фините елементи – танматрите и сетивата - индриите. Ние знаем за света, защото го възприемаме със сетивата, и го сравняваме с нашите предварителни представи идеи които имаме заложени в ума си. Егото, емоционалният ум, и разума, тоест ахамакара, манас и будхи са по фини от материалният свят. Затова те са по фини от материалният свят. Един вид материалният свят се разтваря в умственият свят.

Най фино от всички е Прадхана. Това е първичната материя наречена още Мула Пракрити. Във Веданта философията това отговаря на непроявените Васани, непроявените тенденции.

На практика това означава да се отиде в медитация отвъд езиковото анализиране и възприемане, отвъд всякакво разграничение и отделяне на едно възприятие от друго, отвъд всякаква класификация на възприятията, отвъд всякакво разграничение на отделни предмети. Остават само чисти възприятия или по точно спомени за чисти възприятия. Когато спомените за чисти възприятия също изчезнат, тогава Йогинът достига до сферата на непроявеното Алинга в което съзнанието съществува без да извършва никакви разграничения, различаване или дискриминиране тоест без да се използва будхи. Това състояние когато будхи не функционира е известно като състояние на равновесие на трите Гуни. В това състояние съществуват само самскарите (или васаните) - тоест само непроявените скрити тенденции и желания. В момента в който се извърши някакво разграничение, тоест възникне идеята за дуалност, равновесието на трите гуни се нарушава.

Когато се излезе от това самадхи в Йогина остава спомена за изпитано блаженство и затова то се нарича Са-Нанда Самадхи. В йогина също остава спомена за "аз бях в самадхи" идеята за малкото аз все още не е изчезнала и затова то се нарича също Са-Асмита.

Редактирано от oтБpaxмaн на 26.04.10 00:31.