|
Тема |
Re: Философията като бягство от лична отговорност [re: бeзпътeн] |
|
Автор |
mo32 (I_see_you) |
|
Публикувано | 20.01.10 00:03 |
|
|
Абсолютно съм съгласен с това:
Шибенду беше дал много добра аналогия за взаимоотношението свадхяя/тапас. Ако свадхяя (осъзнаването) се разгледа като меч, то тапас (практиките) са камъкът, на който този меч се наостря.
Ся ми кажи, как може едно наточване да бъде без усилно и да се реализира мигновено. Не зная дали си точил острие, но е много деликатна работа, изисква много внимаване и майсторлък, също така и търпение и силна ръка.
Може да е всичко друго, не бих го определил като да няма усилие.
Ето как аз разбирам тази метафора. Всеки човек има съзнание, само поради факта, че е жив. Чрез възпитанието и житейските ситуации, това съзнание се обогатява. Но за да се превърне в майсторско наточено острие т.е. съзнанието да стане осъзнаване, то трябва да се 'наточи' в практиката.
Това не е никак лесно, поради мързел и невежество. За мен има голяма разлика 'преди' и 'след'.
Ти можеш ли да сравниш осъзнаването преди човек да се е занимавал с каквото и да било с осъзнаването след като се е занимавал?
___________
|
| |
|
|
|