Ето един по-ясен пример. Да приемем, че първият човек, който е стигнал до изводите, които ти тук излагаш, го е направил по начина, по който казваш, без усилие, мигновено, просто се е случило.

После обаче какво става?

Той си е направил труда да предаде тия неща на други хора, те от своя страна също са си направили труда да ги предадат, като някои от тях дори са ги записали.

От своя страна, ти си си направил труда да ги прочетеш, да ги изслушаш, да ги осмислиш, да прецениш дали искаш да ги пробваш, да ги пробваш, да прецениш какъв е резултата и т.н. и т.н.

Логичните въпроси са: Защо, след като всичко се случва без усилия, първият, който ги е открил си е правил труда да учи другите, а не ги е оставил да им се случи?
Защо четеш книги? Защо разсъждаваш върху тях? Защо следваш това, което друг ти е предал като опит, след като си го изслушал?
Защо въобще има процес на обучение, има методи, практики и т.н., ако осъзнаването е преди действието? Дори това си го прочел някъде или някой ти го е казал. Защо?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите