За мен нещата са прости: нашите действия имат последствия. Независимо дали си заравяме главата в пясъка или или ги посрещаме с ясно съзнание, сметката винаги пристига и човек винаги заплаща.

Има един много хубав принцип в правото, който е взет директно от живота: "Непознаването на закона не е оправдание за неспазването му". Непознаването на правилата на живота, на това да бъдеш човек, на човешките възможности, от физиологическите, та до всичко останало, не е причина за неплащане на сметка. Не можем да кажем: "Не знаех, че ако постъпя така, това ще има такива последици, които не искам да посрещна!".

Затова на второ място са невежеството и знанието. Човек трябва да изучава законите на живота. Не можем да наемем адвокат, няма кой друг да плати нашата сметка.

След това идва желанието за учене и смирението. Човек трябва да учи до предела на силите си, като само неговите възможности да определят какво и колко бързо ще учи.

На четвърто място идва доверието. Трябва да се доверим на пътя, който сме решили да следваме и дословно да следваме това, което получаваме като знание. Почне ли човек да изменя нещата, които НЕ му харесват и да ги нагласява според себе си; почне ли да поучава другите около него, преди да е променил себе си, значи вече сам си отрязал всички пътища.

Всичко това се изразява в резултати. Щом невежеството носи резултати, то и следването на знанието носи резултати. Правейки нещо, то има точно конкретен резултат.

За мен най-хубавото е, че имам възможност да наблюдавам толкова различни хора, следващи толкова различни житейски пътища. Някои следват различни учения, други не.

Основният извод от всичко, за мен е: Всяко действие се оценява по неговия резултат! Кой какво приказва, това няма никакво значение, ако резултатите говорят друго.

___________

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от mo32 на 17.01.10 11:20.