|
Призив на един съвременен суфий към негов приятел-християнин да приеме исляма.
1
Защо, брате мой, продължаваш все още да си губиш времето със сложните и твърде неясни взаимоотношения между отделните лица в християнската Света троица?
По-добре приеми исляма, т.е. чистото неантропоморфно единобожие, което за разлика от християнството, поне почива на ясна, здрава и универсална основа!
За тази цел не нужно нито дори да стъпваш в джамия, нито да се обрязваш, нито дори да го декларираш пред когото и да било.
Напълно достатъчно е да изповядваш в сърцето си:
Няма друго Божество, освен Бога!
Няма друг освен Него!
Защото:
Той е Бог е Единственият,
който може да задоволи всичките ни копнежи.
Нито е раждал, нито е роден,
и няма равен Нему.
2
Стреми се към несъмнено знание от първа ръка за Вечното:
Вземи, каквото виждаш.
Остави, което си чул.
Изгрее ли Слънцето,
Не ти трябва повече Сатурн.
Може би ще ме попиташ, все пак кое знание можем да наречем несъмнено?
Ще ти отговоря с думите на големия суфий Абу Хамид ал-Газали (1058-1111):
Несъмненото знание е онова знание, при което обектът на познанието се разкрива по такъв начин, че всяко съмнение е немислимо, няма възможност за грешка или илюзия и разумът отхвърля напълно дори самата възможност за подобна грешка.
Подобно състояние трябва да бъде до такава степен съпроводено от усещането за истинност, че ако някой прояви недоверие и като доказателство за правотата на думите си превърне пред очите ми един камъка в злато, а тази тояга в змия, дори подобни чудеса не биха породили в мен никакво съмнение или неувереност.
Така например аз знам, че десет е повече от три и ако някой заяви, че три е повече от десет и за доказателство превърне пред очите ми ей-тази тояга в змия (чудо, което Библията и Коранът приписват на Мойсей), това не би породило по никакъв начин у мен съмнение в знанието ми.
Такъв човек наистина би ме учудил със способностите си, но ни най-малко не би ме накарал да се усъмня в онова, за което предварително знам, че е невъзможно.
3
“Битието – пише "Султанът на гностиците" Ибн Араби (1165–1240) – е единствената реалност: ако погледнем на него от една гледна точка, ние ще го схванем като битието на материалния свят, ако обаче погледнем от друга – това е битието на самия Бог”.
Някои съвременни западни изследователи определят учението на Ибн Араби като “екзистенциален монизъм”.
Щом има само един истински Бог, очевидно неговото битие е единствената реалност. Допускането, че може да има “вечни” души е многобожие и илюзия. Според Ибн Араби, когато съзнанието на суфия се слива с изначалното Абсолютно съзнание, душата му не престава да съществува, просто защото тя, като отделно битие, никога не е съществувала.
Всъщност абсолютно същото твърди и Буда. Както е известно той учи, че целият проявен свят (самсара) е преходен и несубстанциален по природа (пуст), а истинската реалност (нирвана) е неописуема в рационални категории.
През 2-ри век Нагарджуна, може би най-дълбокият мислител на будистката традиция Махаяна и автор на най-авторитетното и до днес учение на тази традиция - учението за Пустотата (шуня-вада) обобщава:
Няма никаква разлика между нирвана и самсара.
Няма никаква разлика между самсара и нирвана.
4
Често се казва, че учението на Нагарджуна не е дори теория, а само точно изложение на най-висок и чист духовен опит. Нещо, което може каже със същата сила и за учението на Ибн Араби.
Подобно на това както цялата безгранична водна маса на океана е солена на вкус, неописуемата в рационални категории абсолютна реалност също има свой “вкус” – и според Ибн Араби и всички други “вкусили” я ислямски мистици това е вкусът на Любовта.
Бог е Любов не само за християнските, но и за ислямските мистици.
Вероятно будизмът би предпочел да изкаже тази истина в една по-прецизна от философска гледна точка форма:
Където има Ego, където има “аз и мое”, там няма Любов,
а където има Любов, там няма Ego, няма “аз и мое”.
Може да се каже, че всички мистици от времена и народи са изповядвали една и съща религия: религията на Любовта.
Аз изповядвам религията на Любовта:
по който и път да поемат камилите и,
Любовта е моята религия и моята вяра.
Ибн Араби
Когато си в лодката, движи се брега.
Когато си на брега, движи се лодката. Редактирано от Aлekc на 21.12.09 01:33.
|
Призив на един съвременен суфий
