|
|
| Тема |
 Що е морал, добро, зло във Веданта |
|
| Автор |
oтБpaxмaн (на Брахман) |
|
| Публикувано | 18.12.09 11:40 |
|
|
|
Темата върви паралелно и във форума на Имаго. Тъй като там има повече условия за корекции, по добре е да се чете от там. Но тук ще пускам основните неща също.
В природата има разни закони. Законите на мъртвата материя са неща които може да бъдат изчислени написани във вида на формули. Има формула за притеглянето между две тела. Две тела се притеглят едно към друго. Ако не се съобразяваме с тази формула и паднем от високо ще си счупим и краката и главата.
Добро и зло няма, морално и неморално няма вън в природата. Никъде не е написано това е добро и това е зло. Няма такива закони, няма такива формули с които да се изчисли кое е добро и кое е зло, кое е морално и кое неморално.
Добро и зло възникват тогава и само тогава когато има Васани, когато има желания. Онова което спомага дадено желание се нарича добро, онова което възпрепятства дадено желание се нарича лошо.
Желанията се менят - Васаните се менят. Затова онова което наричаме добро или лошо също се мени!
Моралното и неморалното не винаги са това което е добро и което е лошо. Моралът възниква когато има общество, когато има и „други”. Ако индивида е сам има само добро и лошо. Когато има и други индивиди тогава възниква и морал.
Самият морал също не винаги е добър за всички индивиди. Понякога моралът е добър за по голямата част от обществото. Понякога моралът е добър само за елитната част на обществото която е по силната.
Обществото се мени моралът се мени също.
Йогинът знае за всичко това. Той разбира, че моралът и етиката са преходни неща, неща които днес са едни и утре са други. Затова Йогинът стои над морала, над етиката, над добро и зло. Но в същото време той се съобразява с тях. Онзи морал и етика които са господстващи за дадено общество и за дадено време се наричат Юга Дхарма. Йогинът се съобразява с Юга Дхарма и живее според тези закони. Спазва ги но не е обвързан към тях, те не са „абсолютно трябва и на всяка цена” за него. Когато се наложи той може да прави компромиси. Но разбира се рискува. Всеки път когато се нарушава Юга Дхарма, йогинът рискува да влезне в конфликт с обществото.
Единственият „вечен морален закон” за йогинът, който никога не се променя във времето, който е винаги един и същ, това е закона за ПРИДЪРЖАНЕ КЪМ ИСТИНАТА - ЗАКОНЪТ ЗА ПРАВИЛНОТО ОСЪЗНАВАНЕ! Всичко друго се мени за йогина, само този закон остава неизменен. Разбира се йогинът може да прави компромиси и с него когато този закон влиза в противоречие с господстващите в момента морално етични закони – Юга Дхарма-та. Това се прави за да се избегнат ненужни конфликти. Но дълбоко в себе си йогинът остава верен на принципа да се придържа към истината.
Този принцип – „на придържане към истината” също изчезва, когато и васаните изчезнат напълно.
Истинската наука в днешно време прави точно същото. Затова няма разлика между наука и веданта по тази точка.
| |
| |
| 
|
|
