1. Егото е идолопоклонство; знакът на ограничено и отделено себе, родено в тяло, осъдено да страда и да приключи своя живот в смъртта. То е "волята", която вижда Волята на Бога като враг и приема форма, в която тя е отречена. Егото е "доказателството", че силата е слаба и любовта е страхлива, животът е всъщност смърт и каквото противоречи на Бога единствено, е вярно.
2. Егото е безумно. В страх то стои отвъд Навсякъде, отделно от Всичко, в разделение от Безкрайното. В своето безумие то мисли, че е станало победител над Бога Самия. И в своята ужасна автономия то "вижда", че Волята на Бога е била унищожена. То сънува за наказание и трепери от фигурите в своите сънища; негови врагове, които търсят да го убият, преди то да може да осигури своята сигурност, като ги атакува.
3. Синът на Бога е без его. Какво може той да знае за лудостта и смъртта на Бога, когато той пребивава в Него? Какво може той да знае за тъга и страдание, когато той живее във вечна радост? Какво може той да знае за страх и наказание, за грях и вина, за омраза и атака, когато всичко, което го обгражда, е дълготраен мир, завинаги свободен от конфликт и несмутен, в най-дълбока тишина и спокойствие?
4. Да познаваш реалността е да не виждаш егото и неговите мисли, неговите дела, неговите действия, неговите закони и неговите вярвания, неговите сънища, неговите надежди, неговите планове за неговото спасение и цената, която вярването в тях съдържа. В страдание, цената за вярата в него е толкова огромна, че разпъването на Синът на Бога се предлага ежедневно при неговото затъмнено светилище и кръв трябва да потече пред олтара, където неговите болнави последователи се подготвят да умрат.
5. И все пак една лилия на прошката ще смени тъмнината със светлина; олтарът на илюзиите до светилището на Самия Живот. И мирът ще бъде възстановен завинаги за святите умове, които Бог създаде като Свой Син, Свое местообитание, Своя радост, Своя любов, напълно Негова, напълно едно с Него.
Това е от "Курс по чудеса" трактовката е християнска, но не смятам да ти се извинявам за това.
Ако мога да променя малко едно изречение от твоето определение, без да съм сигурен, че ще го направя по-вярно:
Его е това което пречи на човек да види мъдростта в другите, да се учи от другите
Егото е това, което пречи на човек да види себе си в другите.
|