|
Ти ми припомни за първия път когато се случи с мен
Запознах се с един практикуващ чи-гун японец,
който беше в медитация постоянно, виждах в очите му,
как едновременно е тук и сега-абсолютно съзнателен,
и в същото време - пътува в безкрайното съзнание...
След урока по Чи-гун,
отидохме на един много красив участък от крайбрежната ивица.
Скално място.Умерено човешко присъствие на плажа.
Водата беше спокойна, с много деликатно вълнение,
колкото да усетиш масажиращия ефект върху тялото си.
Японеца беше на предполагаема възраст между 27-30,
но нищо чудно и да е бил на 37- 40
Излъчване на абсолютно БУДЕН човек.
Силата, която усетих от него,по време на уроците по Чи-гун,
на това дребно, на външен вид, човече,
беше неописуема. Тогава за пръв път видях с очите си,
стоящ пред мен, жив пример за това за което говорят всички
бойни изкуства, че Вътрешната сила няма нищо общо с това как изглеждаш на външен вид/размер/тегло/височина.
Той легна във водата и се сля с морето...
Изумих се.Не бях виждала, така човек да слее с водата и като, че ли неговото чувство-съзнание се пренесе и на мен..
Аз седях на 30м от него на пясъка, под една палма и наблюдавах.
След това, влезнах и аз в морето, никога не бях опитвала да лежа така върху водата, опитах, но не успях да се отпусна, той само с един пръст ме придържаше на повърхността, пръста му беше на гръбначния стълб,точно на нивото на пъпа-центъра на тежестта-на тантиена(според някои учения-тантиена е на нивото на пъпа, според други-е под него, както и с втора чакра).Задържа ме точно за няколко секунди и дори не усетих кога ме е оставил сама да се рея в морето. Нямаше такова усещане...
Това "сливане", според мен, е възможно, само ако нямаш мисли в главата си или поне не се идентифицираш с тях,
точно както всяка медитация се случва, само при това условие.
☼Indeed envy is a defect; worse than any other.Rumi ☼
|
Re: Прозаика - медитация в природата [re: amazonian]
