Дали медитирам!?

Много любопитен въпрос.

По-голямата част от така наречените "медитационни практики", разработени от различни древни и съвремени йога системи от индийски, китайски, тибетски и т.н. произход представляват всъщност различни форми на концентрация върху даден външен или вътрешен обект.

Що се касае до "медитацията", тя е нещо коренно различно от концентрацията и поради това не може да се "практикува".

"Медитирането" не е подвластно на волята, то никога няма преднамерен характер; то просто се случва.

Впрочем ето една съвременна тибетска гледна точка по този въпрос, която приемам изцяло:

Началото на медитацията е много просто. Позволете на своето тяло и ум да се отпуснат колкото се може повече, отпуснете мускулите си, не се привързвайте към мислите си – дайте им пълна свобода. Дишайте естествено и спокойно; вие трябва да чувствате своето тяло, дишане и ум естествено и непринудено.

„Естествено” означава ненатрапчиво, без фиксация, без принуда и очаквания, без интерпретации и предварителни планове.
Когато медитацията се задълбочи, няма нужда да я затвърдявате, да я подобрявате или усъвършенствате. И въпреки че нетърпеливото желание да се напредва, да се прогресира по един или друг начин отсъства, това естествено движение продължава. Състоянието на медитация е състояние свободно от привързаности, очаквания или психологически зависимости и в същото време – то е естественото състояние на всеки един от нас.

И така медитацията започва с успокояване на цялото ни същество, с разрешаването на нашето тяло и ум да се отпуснат напълно. Ако съумеете да станете съвършено омиротворени и безмълвни и да се вслушате в безмълвието на своя ум – това безмълвие ще се превърне във вашата медитация.
Но дори и да не медитирате в буквалния смисъл на думата, ако подхождате към своето ежедневие просто и естествено, оставайки непривързани и свободни, вие също практикувате медитация.

Когато действително примете себе си и своята ситуация, вие ще можете да медитирате на всяко място и по всяко време.
В каквото и положение да се окажете, вместо да бягате или да отказвате да се занимавате с него, опитайте се да се поучите от него. И без това, в действителност не съществуват начини за успешно и окончателно бягство от себе си и от поемането на отговорност за своите действия и за качеството на своето ежедневно съзнание.

Уравновесеността е по-важна от щастието, защото няма нищо по-ценно от равновесието между вашето тяло и ум, между вас и вашия свят.

Най-простият начин да откриете „секрета” или „ключа”, който ще ви отвори пътя към по-дълбоките, по-висши нива на медитация се състои в това да не се отъждествява с нищо, да не се привързвате към никаква поза, да не се фиксирате по време на медитация върху каквото и да било.

Ако си мислите: „Аз не трябва да мисля за каквото и да било!” – тази мисъл може да предизвика във вас вътрешна блокада; вашите мускули, нервна система или вътрешни органи могат да станат напрегнати, сковани. Ето защо, когато медитирате приемайте всичко просто такова, каквото е; не се опитвайте да подобрявате каквото и да било. Вие не трябва да се стараете да правите нищо по-съвършено. Какъвто и вид деятелност да продължава – просто я опознайте и след това останете безмълвни.

Този който знае как директно да навлезе в медитация, ще успее много скоро да излезе извън рамките на общоприетите шаблони и схващания.

Това „тайно” познание за същността на истинската медитация ще стане за вас източник на подхранващо само себе си вдъхновение; вдъхновение, което не зависи нито от думи, нито от гледни точки.



Това са твърде прости наставления, но тяхната ценност е неоспорима. Наистина не е чак толкова трудно да влезем в медитация – та нали тя вече е съставна част от самите нас. Но за да продължим да навлизаме все по-дълбоко в нея се изискват проницателен ум и прилежност – в противен случай ние ще изградим още по-голям брой представи, вътрешни диалози и възгледи на тази тема.

Когато всички ваши мисли, проблеми, противоречия угаснат напълно, тогава ще откриете, че самата природа на вашия ум е медитация.

Тарсанг Тулку Ринпоче



Да "медитираш" за мен означава просто вътрешно "да спреш" и да се огледаш.

Когато навлезеш спонтанно по-дълбоко в този процес, ти повече никога няма да изпиташ потребност да се възвърнеш към предишното си немедитативно съществуване. "Нещо" в теб, но все пак напълно различно от теб, ще продължи да продуцира мисли, думи и постъпки, но ти повече никога няма да се отъждествяваш в него, а единствено ще го констатираш като факт.

Дори и в момента, не аз пиша този постинг, а "Алекс". На мен ми остава само да съзерцавам какво пише той.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите