АХАМКАРА (егоистичния принцип – „аз правене”).

И тук българската дума егоизъм не покрива напълно оригиналната санскритска дума Ахамкара.


Его принципът има две главни прояви:

1.Картритва Бхавана - “аз” съм вършителя на действието;

2.Бхоктритва Бхавана - “аз” съм този, който се наслаждава. В същност тялото и ума не са тези, които са вършителите на действието, а са само инструментите. Истинския вършител на действието е Атман, който се е отъждествил с Индриите, органите на осезание и действие.

Будхи погрешно определя тялото, ума, интелекта и паметта за “аз” и разграничава от тази идея всичко останало като “не аз”. Например, маса стол, кола, къща, животни, хора и т. н. се разграничават като “не аз”. От тук произлиза чувството за “мое”, чувството за притежание. Егото е напълно проявено, когато сме в будно състояние, частична проява на егото има, когато сме в сън със съновидения, а когато сме в сън без съновидения, егото е в не проявена форма.

Най грубата проява на егото е когато слагаме на външни предмети етикета „мое”. Най-фината форма на изява на Ахамкара, това е различаването между “аз” и “не-аз” когато се извършват висшите форми на медитация. Защото тогава все пак продължава да съществува дуалност, тоест продължават да съществуват трите: различаващият, различаваното и процеса на различаване.

Коренът на егото е в невежеството Авидя. Това е незнанието или липсата на достатъчно будност и прозрение в нашите мисли, и ние автоматично се идентифицираме с тялото умът и интелекта. Когато интелекта бъде прочистен достатъчно от нашите желания – васаните, ние може да „видим” как в мислите си се отъждествяваме с едно или друго възприятие. От това знание, ние се освобождаваме от илюзията на егото. Ахамкара може да се премахне единствено само с премахване на невежеството Авидя. Онова което противостои на невежеството е знанието Видя, за нашето истинско аз Атман. Когато придобием това знание тогава Ахамкара изчезва от само себе си.


Това е все едно един майстор дърводелец, който работи с различни инструменти да започне да се отъждествява с тях, тоест да започне да си въобразява, че той е чука и длетото. Не можем да кажем, че дърводелеца е добър ако сечивата са добри, нито пък, че дърводелеца не си разбира от работата, защото сечивата му не са добри. Също така чука и длетото не могат да претендират, че те са тези, които са направили къщата, нито пък, че те са собствениците на къщата, или че къщата е направена специално за тях.
По същия начин стоят нещата и когато спим и сънуваме, че сме някой друг. В съня си тази друга личност извършва различни дейности, но истинския вършител на дейностите това сме ние. Когато се събудим фиктивната личност изчезва и ние разбираме, че всъщност не е имало изобщо никаква дейност. Но от гледна точка на фиктивната личност в съня има действия и те се извършват от човека в съня. Този човек приписва на себе си всяка една дейност и това се явява като негово его. От тази погрешна идентификация следват шестте основни пречки или дефекта:

1.Кама-похот,
2.Кродха -раздразнение,
3.Лобха-алчност,
4.Моха-заблуда,
5.Мада-гордост,
6.Матсаря-завист.

Интересно е да се отбележи, че в западната етика егоизъм и алтруизъм са противоположности. Докато във Веданта и Йога и двете категории са форма на егоизъм. Алчност и щедрост, гордост и скромност, завист и доброжелателство и т.н. всички тези качества са форма на егоизъм, защото има идентификация на Атман с действието или качеството. Истинското Себе - Атман е отвъд двойките противоположности (Дван-Двас), отвъд добро и зло. Нещо повече Атман е един и същ във всички живи същества и е не притежава, никакви качества. Вярно е, че когато йогинът действа от позицията на Атман, тоест без Ахамкара, неговите действия се проявяват като алтруистични и той изглежда на другите хора като скромен и доброжелателен човек пълен със състрадание, винаги готов да помогне на другите. Но това не са качества на неговата личност. Той не полага усилие да бъде честен и благонравен. Това е неговото естествено състояние. Йогинът винаги действува според конкретните обстоятелства, а не воден от предписания и догми. Никога не прави компромиси с чувството си на отговорност. Интересува се от мнението на другите хора само за да се коригира, но ако е нужно, като не се засяга емоционално от техните поощрения или порицания. Винаги е с отворен ум и с готовност да се промени ако здравия разум сочи по-добра алтернатива. Живее според Юга Дхарма, законите действащи в момента тук и сега, но стои над тях, не ги следва сляпо и от привързаност към тях.

От казаното следва, че изкореняването на егоизма в Йога и Веданта се състои не във формирането на дадени качества, а в способността да се отиде отвъд тези качества, тоест да не се идентифицираме с тях. За да могат тялото ума и интелекта да съществуват на материален план, те трябва да притежават някакви качества, за някой хора тези качества ще изглеждат като положителни и за други като отрицателни. Но Йогинът трябва да ги трансцедентира, тоест да отиде отвъд тях. Всяко едно качество принадлежи на илюзорния свят Мая и поради това е подчинено на закона на относителноста. В даден момент то може да се счита от хората за положително, а след време или в друг контекст за отрицателно. Всяка епоха и всяко време имат своите морално етични правила и норми за поведение. Йогинът се придържа към общоприетото законодателство и норми на поведение - Юга Дхарма, като в същото време наблюдава всичко с безпристрастност на Сакши.

Например, отмъщението се е смятало за положително качество в духа на старозаветните традиции. Според християнството и според индуизма това е негативно качество, което не трябва да се допуска. Христос учи, че ако някой ни удари по едната страна да не отвръщаме на насилието с насилие. А Махатма Ганди, проповядвал принципа за не насилие и пасивна съпротива (за сатяграха) в борбата срещу Англичаните е казва: “ ...ние сме готови да дадем живота си за каузата на истината и свободата, но не сме готови да отнемем живота дори и на едно живо същество в името на тези цели...”.

Според Йога и Веданта всяко качество трябва да се трансцедентира - тоест да се отиде отвъд това качество. В Махабхарата, в войната между Кауравите и Пандавите, един от главните герои Арджуна по съвет на Кришна убива чрез измама най-опасните си врагове. Въпреки това, според Веданта, неговите действия не се определят като насилие или измама, а неговият основен враг - цар Дурйодхана, управлявал страната дълги години и проявяващ се като “правдив” и “честен” владетел, който се грижи за благото народа си, се класифицира като егоист.

Всяка идентификация с положително или отрицателно качество е форма на егоизъм и може да стане пречка на извършване на някое действие. Например, през епохата на Великите Могули в Индия, когато се е водила война между исляма и индуизма, мюсюлманите са слагали пред себе си живи крави като щит. Кравата е свещено животно в Индия и индусите от страх да не нанесат вреда на животните са изгубили войната.

И така, да обобщим, според Веданта, когато видим даден предмет, ума взема формата на този предмет. Например, когато видим ваза с очите си, ума взема форма, която е уникална и съответствува единствено на тази ваза. Когато Антахкарана стане абсолютно сигурна в съществуването на тази ваза (т.е. различи вазата като ваза), тогава тя се нарича Будхи, но когато ние не можем да определим със сигурност дали това е ваза или не, тогава това се нарича Манас. Когато Антакарана запомня особените характеристики на вазата тя се нарича Чита. И накрая когато вазата се разграничи като “не аз” и се характеризира като “моя” или “не моя”, тогава Антакарана се проявява като Ахамкара.
Чита, Будхи, Манас, Ахамкара действуват винаги едновременно. Във всяка една мисъл могат да се намерят прояви на четирите трансформации Антакарана като обикновено една от тях е доминираща. Например, ако чувството е доминиращо тогава казваме, че тази мисъл е проява на Манас. Ако доминиращо е логическото съждение тогава казваме, че тази мисъл е проява на Будхи, ако егото е доминиращо в дадената мисъл тогава казваме, че има проява на Ахамкара.

Редактирано от huanji на 20.03.09 19:52.