За да проверя, доколко вече си наистина друга, беше добре да те подложа на малък тест:
1.. Твърдиш, че съм превел лошо или неправилно този текст на Рамана Махарши.
Или си права или просто ме клеветиш на посоки.
Ето го оригинала:
There is no greater mystery than this: being Reality ourselves, we seek to gain Reality.
We think that there is something hiding Reality and that it must be destroyed before the truth is gained.
This is clearly ridiculous.
A day will dawn when you will laugh at your past efforts.
What you realize on the day you laugh is also now and here.
Ето го и преводът ми:
Няма мистерия по-голяма от тази: ние, които сме самата действителност, търсим Действителността.
Ние мислим, че има нещо, което скрива от нас Действителността и че докато не го разрушим, ние не ще можем да постигнем Истината.
Това очевидно е нелепо.
Ще настъпи ден, в който ние ще се смеем на миналите си усилия.
Това, което ще постигнем в този ден е налице и сега тук.
Всеки, който знае достатъчно английски сам може да прецени доколко си права и доколко си готова да клеветиш всеки, който не приема авторитета ти на висш и единствен тълкувател на Адвайта тук.
2. Относно "оная книга, с която се подиграхте с Рамана", какво по-точно имаш предвид, че не се сещам?
3. Ти ме питаш дали нямам собствено мнение, собствено усещане и разбиране, че все съм цитирал?
И то след като цитира този дълъг и интересен разговор на Нисаргадатта!
Ами ето ти още веднъж моето собствено мнение, собствено усещане и разбиране, щом не си го забелязала преди малко:
Ние смятаме, че трябва да направим нещо, да постигнем нещо или поне да променим нещо, за да излезем от омагьосания кръг.
А такъв омагьосан кръг просто няма.
И затова не е нужно нищо да правим, постигаме или променяме, за да излезем от него.
Дори и при Прем Рават не е нужно да ходим, за да задоволи жаждата ни, защото вече не изпитваме такава.
Защото, ако досега сме правили усилия да се движим във всички посоки, сега се чувстваме сякаш сме седнали в пълен покой във влака на времето и наблюдаваме през прозорците му как светът продължава сам да се движи край нас с огромна скорост.
Вътрешното лутане завинаги е приключило и за нас истинското пътешествие едва сега започва.
Боя се обаче, че за теб вътрешното лутане все още продължава...
И ти пожелавам от сърце да приключи по-бързо!
Когато престанеш по повод и без повод да изливаш навън отрицателните си емоции, не само аз, но и всички останали, ще започнем с по-голямо уважение да се вслушваме в твоите разяснения на тема Адвайта.
Не по своя воля си се родила, Инке, не по своя воля живееш такава, каквато си и не по своя воля ще умреш.Редактирано от Aлekc на 19.02.09 19:59.
|