Разговор на Нисаргадатта Махарадж с един "йога":


Йога: – Аз преподавам хата-йога.

Нисаргадатта Махарадж – Вие сте получили това знание, което сте искали. Но по какъв начин ви е донесло полза?

Й – То ми даде покой на ума.

НМ – Нима? Умът ви в покой ли е? Търсенето ви завършено ли е?

Й – Не, още не е.

НМ – Естествено. Не му се вижда края, защото не съществува такова нещо като покой на ума. Умът означава вълнение, конфликт. Липса на покой – това е умът.

Й – Аз все пак получих от йога известен покой.

НМ – Изследвайте ума си внимателно и ще видите, че той кипи от мисли. Понякога мислети могат да пропадат, но не за дълго. След това обичайното кипене се връща отново. Успокоеният ум не е покой.
Казвате, че искате покой на ума. Но спокоен ли е този, който иска покой на ума?

Й – Не. Аз не съм спокоен. Имам нужда от помощта на йога.

НМ – Не забелязвате ли противоречието? Много години сте търсили покоя на ума. Не можете да го намерите, защото той по своята природа е лишен от покой и затова не може да бъде в покой.

Й – Но все пак има някакво подобрение.

НМ – Този покой, който според вас сте получили е много крехък. Всяко дребно нещо може да го разруши. Това, което наричате покой е само липса на дразнители. Това едва ли може да се нарече покой. Истинският покой е непоколеибм. Можете ли да претендирате за безупречен покой?

Й – Старая се да го постигна.

НМ – Старанията са също липса на покой.

Й – Тогава какво ми остава?

НМ – АЗ няма нужда от успокоение. Аз не пребивава в покой. Аз е самият покой. Само умът е лишен от покой. Всичко, което той знае, е липса на покой под много форми и степени. Приятното се счита за висше, а това, което носи болка се отхвърля. Прогреса ви е само преход от неприятното към приятното. Но промените сами по себе си не могат да ни доведат до неизменното, защото всичко, което има начало, трябва да има и край. Истинското няма начало, то проявява себе си в безначалното и безкрайното, всеобхаватното, всесилното, като неподвижен изначален двигател, безвременно неизменен.

Й – ТИ какво да правя?

НМ – Чрез йога сте получили знание и опит. Това не може да се отрече. Но как да го използвате всичко това? Йога означава съюз, единение. Какво сте съединили?

Й – Аз се опитвам да съединя личността с истинското Аз.

НМ – Личността (вякти) е само продукт на въображението. ЯЗ (вякта) е жертва на това въображение. Вас ви пречи навика да считате себе си това, което не сте. Личността не може да съществува независимо, това Аз вярва в личността и съзнава себе си като нея. Отвъд границите на Аз (вякта) се намира непроявеното (авякта), безпричинната причина за всичко. Да се говори за единение на личността и Аз е неправилно, защото няма никаква личност, само ментална картина, на която се придава несъществуваща реалност чрез убеждение, вяра. Нищо не е било разделено и нищо не се нуждае от обединение.

Й – Йога помага да търсим и намерим Аз.

НМ – Може да намерите това, което сте загубили. Но не можете да намерите това, което никога не сте губили.

Й – Ако не бях загубил нищо, сега щях да съм просветлен. Но това не е така. Аз съм в процес на търсене. Нима самото търсене не показва, че нещо съм загубил?

НМ – Това показва само, че вярвате в това, че нещо сте загубили. Но кой вярва в това? И какво може да бъде намерено? Да не сте загубили личност, подобна на вас? И какво е това Аз, което търсите? Какво именно очаквате да анмерите?

Й – Истинското знание за Аз.

НМ – Истинското знание за Аз не е знание. То не може да се намери чрез търсене. Не може да се намери в пространстното и времето. Знанието е просто памет, начин на мислене, умствен навик. То се мотивира от удоволстнието и болката. Иемнно удоволстнието и болката ви гонят към търсенето на знания. Да бъдеш себе си означава да бъдеш отвъд всякакви въздействия. Вие не можете да бъдете себе си поради някаква причина. Вие сте си вие и затова не са необходими никакви причини.

Й – Ако се занимавам с йога, ще намеря покой.

НМ – Може ли покоя да съществува отделно от вас? Думите ви на собствен опит ли се основават или само на книгите? Книжното знание е полезно само в началото, но след това трябва да се замести с непосредствен опит, който по своята природа е неизразим. Думите може да се използват също и за разрушение. Думите създават образи, думите ги разрушават. Състоянието, в което се намирате зависи от вашия мисловен говор. По същия начин може да се излезе от това състояние.

Й – Аз съм достигнал известна степен на вътрешен покой. Трябва ли да го разрушавам?

НМ – Това, което е придобито, може да бъде загубено. Само когато постигнете истински покой, този покой, който никога не сте загубил – той ще остане с вас завинаги, защото никога не ви е напускал. Вместо да търсите това, което нямате, намерете това, което никога не сте губили. Това, което е било преди началото и което ще остане след края на всичко, това, което няма нито рождение, нито смърт. Това е неподвижно състояние, недосегаемо от раждането и смъртта на тялото и ума – това трябва да постигнете.

Й – Как да го постигна?

НМ – В живота нищо не се дава без преодоляване на препятствия. Препятствията към чистото възприятие на своята истинска природа – това са желанията за удоволствия и страха от болката. Реакцията на удоволстние и болка стоят като преграда на пътя ви.

Й – Такъв отказ от желания изисква ли време?

НМ – Ако се осланяте на времето, ще ви трябват милиони години. Методът за отказ от желания едно по едно е дълъг процес, на който не се вижда края. Оставете вашите желания и страхове, посветете цялото си внимание на това, което е отвъд преживяванията на желания и страхове. Попитайте: „Кой желае?” Нека всяко желание ви връща към самите вас.

Й – Коренът на всички желания и страхове е един – стремежът към щастие.

НМ – Щастието, за което мечтаете е само физическо и ментално удовлетворение. Такова чувствено или ментално удоволствие не е истинско, абсолютно щастие.
-------------------------------------------------


Виждате как йогата упорит като магаре си държи на неговите си разбирания за важността на Йога :)))))))
и виждате как просветления Учител (един от най-великите, това никой не може да отрече) оборва идеята за спиране на ума както и самата "йога"

Успокоеният ум не е покой.
Да се говори за единение е неправилно
Нищо не е било разделено и нищо не се нуждае от обединение.


Само един олигофрен може да има спрян ум, дори и името си може да не знае Към това ли се стремят йогите? - а дори някои напреднали йоги имат успехи в това отношение

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите