вътрешния ни разговор също не е добра практика, той е много утвърдителен, поддържа съня ни с огромна сила.

според йога, инстинктивно или не, всяка наша мисъл, всяко наше действие е заключено в обхвата на собствените ни васани. така че, когато преценяваме нещо, ние го преценяваме само и единствено според собствените си васани. това е : )))))))

знаеш ли, познавам ортодоксални йоги, с десетилетия практика, които са влюбени в 'една отделна реалност' и смятат, че тя е шедьовър по класическа йога.

можеш ли сега да се извъртиш в себе си и да погледнеш като йогин на това:

'— Моят благодетел беше магьосник с огромна мощ — продължи той. — Беше воин във всяко отношение. Неговата воля беше наистина най-великолепното му постижение. Но човек може да отиде дори до-далеч: може да се научи да вижда. Щом се научи да вижда, той вече няма нужда да живее като воин, или пък да бъде магьосник. Научи ли се да вижда, човек става всичко, преставайки да бъде нещо. Той. така да се каже, изчезва и все пак е тук. Бих казал, че това е моментът, когато човек може да бъде всичко, или да получи всичко, което желае. Но той не желае нищо и вместо да си играе с ближните си като с играчки, той ги опознава всред тяхното безумие. Единствената разлика между тях е, че човекът, който вижда, контролира своето безумие, докато ближните му не могат. Човекът, който вижда, вече няма активен интерес към своите ближни. Виждането вече го е откъснало абсолютно от всичко, което е познавал преди.'


но не ми отговаряй, имам усещане, че ти не си заешка дупка, а по-скоро един брониран монах : )))))))

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите