В отговор на:
От начало почва като хрумка,вкарваш вяра и образа добива очертания и подробности,вкарваш още и в един нещастен момент ставаш пленник на образа.
Де да беше толкова просто! Ако сам вкарваш, най-малкото ще знаеш какво и кога и ще знаеш какво да изкараш. Проблемът е, че родителите вкарват в най-ранна детска възраст, а когато човек стане достатъчно голям, вече саморефлексията е станала втора природа, толкова дълбоко и неосъзнато залегнала, че дори и не подозираме какво е вкарано.
То затова и процесът на изказване е толкова мъчен, подобен на това Мюнхаузен сам да се издърпа за косите. Или, понеже огледалата се заразмятаха из клуба, огледало да отрази само себе си. Все пак има начини, които заобикалят тоя недостатък на его-природата ни. Но това е друга тема.
Искам да ти кажа, че всеки сам си е повярвал, независимо от външната проява. Независимо дали си дава сметка или не. Разлика няма. Разлика ще има, ако е надскочил това си повярване. Но тогава няма да води тоя разговор, който двамата водим в момента.
_________
|