"Чувал съм някъде, че някой бил ял луканка!" Това с дишането де - придобито и вродено, го наричат Дао-истите. Пък в Йога се говори за Прана+Яма, което ми чини за някаква алтернатива в дишането, като процес, различен от белодробния.
Идва един момент, в който нямаш необходимост нито да дишаш, нито да се храниш. Нарекъл съм този момент "последна фаза на съществуване". В него нямаш необходимости. Ти самият си станал извор, Слънце, което Свети и излъчва. Тогава дори и да дишаш то, онова което е нечисто и което навлеза в теб се трансформира и излиза кислород от теб, вместо въглероден диоксид. Приличаш на ходаща пречиствателна станция и на Първоизточник.

В предишния на този стадий съществуваш благодарение комуникацията ти с външната Енергия. Зависим си от Праната. Хубавото е че Прана има навред, но пък все още не си си самодостатъчен. Отново не ти се прияжда, не ти се спи. Винаги си зареден и напълно релаксиран, но си зависим, не си самостоятелен.

В последният стадий/ниво си напълно самостоятелен. Ти самият си извор на Енергия. Машинката е проработила.
До този последен стадий имам още хлебец да поям, а това не става с фукането и с демонстрациите в някакъв или друг по рода си форум.
Ко да праиш Съдба!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от edinica_nula на 28.01.09 15:46.