|
|
| Тема |
 Самсара е много готин филм |
|
| Автор |
vitaminko (член) |
|
| Публикувано | 27.01.09 23:10 |
|
|
|
Преобладаващият брой коментари за филма Самсара в темата "Филмът за Миларепа" истински ме трогнаха с хигиенистичния си наивитет. Да уважаеми, личната хигиена не е лошо нещо, но когато се опитаме да я възпроизвеждаме и в човешките взаимоотношения стигаме до тяхното инвалидизиране.
Нали аз очаквам от теб друже като си самадхясал да не ... таковаш жените, нали. Са за кво са ти тея текове тия семеизпразвания и т.н. Не бива така. Ето виж го онзи там, една капка семе не хвърлил от найсе години. Святьец! Бауу!
Филмът има много послания, но за мен основното си остава това, че светът на нирвана и светът на самсара са едно и също нещо. Няма разлика. Единствената промяна е в отношението към заобикалящият те свят. Какъв беше като излезе от пещерата главния герой? Уважаван притежател на тригодишно пещерно самадхи. Ба-ууу!
Кво стана като видя леко разголена женска плът? Изпадна в хормония. Сгенетяса съ. Що? Щото и неговите деди са съ сгенетясвъли. Така лека полека без да чака няколко века, закрачи уверено човека към самсара. Напусна пашкула отреждащ му достоен живот на Висш Хигиенист и зе, че се пооцапа.
Той направи своя ИЗБОР. Защото когато е бил пет годишен никой не го е питал дали иска да ходи в манастир. ИЗБРА неманастира. Ами така де. Имаше зад гърба си пещерно самадхи, какво повече можеше да иска. Време беше за приключение, за изследване на непознатото, на "забраненото".
Истински се просветли нашият герой едва когато се потопи изцяло в самсара. Стигна до дъното. И какво намери там. Отговорът на загадката. Трябваше просто да завърти камъка и да прочете отговорът от другата му страна. Точно там на кръстопътя между светския и монашеския живот той получи своето просветление. Оттам нататък беше все едно накъде ще продължи.
| |
| |
| 
|
|
