|
Тема |
Re: Аватарите [re: Фeйщицa] |
|
Автор |
Kaлoмaин (асобу) |
|
Публикувано | 25.01.09 20:38 |
|
|
Не мисля, че това трябва да те смущава. Животът е и дар и илюзия.
Проблемът е, че всеки живот, който познаваме, е неотменимо свързан със смърт и загуба. Има една притча, която сигурно си чела. Синът на една жена умрял. Тя отишла при Буда и го помолила да го съживи. Той се съгласил, но й казал, че може да го направи само, ако тя му донесе камък от къща, в която хората не са губили близък. След като обикаляла години наред тя се върнала при Буда и му казала, че вече не иска да съживява умрелия й син отново за смърт. Искала да познае вечното.
Подобна идея има и в книгата на качествата на богомилите. Направо ще ти препиша цитата:
Търси момента на Вечното и променливите стъпки на Времената. Под игривия ритъм на нереалното, търси да прозреш Вечното дишане на Реалното.
И се бори с ритъма на първото в себе си, за да достигнеш дишането на Вечното вън от себе си.
Защото трябва да го усетиш най-напред вътре в себе си. То е лесно за отличаване. Питай се винаги: "Това променя ли се?" - Тогава не е вечно.
Питай се: "Това разрушава ли се, изчезва ли, РАЖДА ЛИ СЕ ОТ НЕЩО ДРУГО? - значи не е реално.
Търси да намериш причината му в него самото. И усвои по вътрешен и съзнателен ред тази причина. Преживей я.
И така нататък.
|
| |
|
|
|