Когато тръгнах да се занимавам с разни практики, имах съвсем прозаични цели. Тогава прочетох нещо написано от Мантак Чия, което доста ме обърка. Аз смятах, т.нар. духовни занимания ще ме преобразят по желан от мен начин и ще окажат влияние върху целия ми живот. Г-н Чия беше написал, че живота ми с нищо няма да се промени, а ще се промени отношението ми към него. Не че няма да ми се случват непредвидени и лоши неща, а че ще имам нужната нагласа и енергия да се справя с тях. Признавам си, че бях разочарован, защото имах идеалистичната нагласа, че ще мога да променям генерално нещата.
Разбира се много по-късно, аз разбрах смисъла на тези думи, след като наистина се сблъсках със сериозни проблеми от живота, а не псевдо-сериозните проблеми на ученическите години. Имам предвид неща като смърт, безпаричие, безработица, раздяла с близки хора и приятели, самота и прочие, с които не се бях сблъсквал преди.
В тия трудни моменти истински оцених допълнителните сили, които имах на разположение, в следствие от практиката. Ползата от практиката се оценяват истински в трудни моменти, а не когато всичко върви по мед и масло.
В отговор на:
когато има воля и когато умът и тялото се настроят да бъдат всеотдайни към практиката, работата и задълженията започват да носят удоволствие и радост, което прави целия процес освен всичко друго И приятен!
Да, това е причината да вървим напред и всеки ден да практикуваме, нали? В противен случай е безсмислено, независимо колко силна воля има човек.
_________
Редактирано от RabbitHole на 22.01.09 13:43.
|