Още два постинга от онази тема, които съм пропуснал да пейстна тук (а те хронологично предхождат пейстнатите в началния постинг на тази тема):



"Изневяра" е възможна тогава, когато преди това се е появило някакво "собственическо" чувство, а "собствеността" е илюзия, следователно и обвиненията в "изневяра" - фалшиви.

---

Прошката е неразривна от любовта.

Сексът си е секс, любовта си е любов. Ако се случи някой да прави секс поради някакво стечение на обстоятелствата, случило се, но що трябва т.нар. "любов" да страда от това? Ако любовта зависи от нещо, в т.ч. и от концепцията за "вярност", то това не е никаква любов. Защото истинската любов не зависи от нищо, тя е отвъд ограничената верига от причини и следствия.

А дали ще се прави секс или не - това е от най-малко значение за любовта. Сещам се за нещо, което чух от Шибенду, но е изключително истинско - любовта може да използва секса, но сексът никога не може да използва любовта; така както и истината може да използва думите, но думите не могат да използват истината; интелигентността може да използва интелекта, но интелектът не може да използва интелигентността. Или казано по друг начин - неограниченото може да използва ограниченото, но ограниченото никога не може да използва неограниченото.

Помисли върху тези неща малко по-дълбоко, в т.ч. и що за "любов" би било това, че да е обвързана с чувство за "собственост" и да се влияе от изисквания кой с кого прави секс. Ясно е, че това не е любов, това е... егоизъм.