|
тук ще пусна нещо от Ошо, което е баш за темата.
уви, няма да мога своевременно да участвам в темата, но ще се включвам, когато джедайчето се оттегли в покоите си!
- извадки от книгата "Говори ни за Любовта" беседи върху “Пророкът” – ДЖУБРАН ХАЛИЛ ДЖУБРАН
А една жена с детенце на ръце продума:
— Кажи ни нещо за Децата.
А той й рече:
— Вашите деца не са ваши чада.
Детето не е вещ. Детето не може да бъде притежавано. Ако казвате: “Това е моето дете”, това само показва вашето невежество.
Животът не позволява да бъде притежаван. Можете да го задържите с отворени ръце, но в момента, в който ръцете ви се затворят в юмрук, животът вече ни се е изплъзнал. Почти всички родители на този свят разсипват децата си, защото поставят изисквания за притежание. Да притежаваш дете? Не можете да произведете живота, как може да го притежавате? Той е подарък, който идва от пълнотата на съществуването. Бъдете благодарни, че е избрал вас да бъдете превозното средство.
Детето е дошло чрез вас, но това не означава, че ви принадлежи.Вие сте били само пасаж. Ако родителите вземат предвид само тази малка, проста истина, светът би могъл да изглежда съвсем иначе.
Те са синове и дъщери на копнежа на живота за живот.
Това е вечният живот, както тече през планините, горите, равнините. Детето, дошло през вас, преди това е идвало вече през много други хора. То има зад себе си вечността и пред себе си вечността. Било е в много къщи, в много градове, на много чужди места. Сред тези милиони превозни средства вие сте само едно. Бъдете скромни и укажете на детето уважение. Никое общество досега не е проявило уважение към децата. Цялото уважение се оказва на родителите, на старите, които са почти мъртви. Цялото уважение се отдава на гробищата, но не и на люлките.
А детето е най-чистият живот, още неопетнен.
Идват чрез вас, но не са из вас.
Те идват директно от източника.
И макар да живеят с вас, не ви принадлежат.
Ако човек разбере, че детето е копнежът на живота по самия себе си, тогава детето е по-близо до източника на живота, отколкото стария човек.Старият човек е по-близо до смъртта... но странно: Смъртта винаги е била уважавана, респектирана, животът е бил разбиван и по всякакъв възможен начин унищожаван.
Ако осъзнавате, че те са дошли чрез вас, но не ви принадлежат, тогава родителите никога няма да принуждават едно невинно дете с религията си, политиката си, представите си. Детето идва като “табула раза”, нищо не е написано на тази бяла дъска. Но родителите така бързат да направят от него християнин, да направят от него индус, да направят от него будист.
Всяко дете има рожденото право да не бъде измъчвано и обусловявано от своите родители.
...и макар да живеят с вас, не ви принадлежат.
Можете да им отдадете любовта си, но не и мислите си...
Но се прави точно обратното. Спомнете си за вашите родители. Бяха ли безусловно заинтересувани да ви отдадат любовта си? Или бяха заинтересувани да използват любовта си, за да ви замърсят духа ви с тяхната религия, политическа идеология, националността си? Как иначе се стига до това разделение на човечеството? Кой престъпник се крие зад това? Защо трябва да има толкова много нации, толкова много религии?
Има само едно човечество. Има само една истина. Но на хората не им е разрешено да търсят собственото си изначално лице. Надянати са им маски. И хората цял живот си живеят с вярването, че това им е изначалното лице.
Как искате да знаете дали сте християнин? Никога не сте срещали Христос. Не ви е оставен избор, не ви е дадена никаква възможност сами да решите дали искате да обичате Христос, Буда, Аллах ...
Вашата религия са вашите окови. Тя е вашият затвор. Вашето християнство, вашият будизъм, вашият ислям.., всичко това са вериги, които не можете да видите, защото те не оковават тялото, те оковават вашата душа. Всеки човек, който е приел представите и идеологиите на другите, сам се е продал. Със сигурност робството е променило формата си, станало е по-опасно. Ако ми поставят белезници на ръцете, духът ми ще остане свободен. Ако оковат краката ми, духът ми още е свободен. Може да разрушат тялото ми, но духът ми ще остане свободен. Ако оковат краката ми, духът ми още е свободен. Може да разрушат тялото ми, но духът ми остава свободен. Но да се замърсява вашият ум с будизъм, християнство и т.н., това означава да се окове душата ви в невидими вериги. Това е истинско престъпление. И досега всички родители на света са били отговорни за това.
Можете да им отдадете любовта си, но не и мислите си, защото те имат свои мисли
Вашите мисли още не са узрели, те са още във вид на семе. Те са голи възможности, но само ако ви бъде отдадена свобода и любов, те могат да стана реалност, могат да се осъществят. И когато собствената ви мисъл се сбъдне, това дарява на вашето същество такава радост, такова изпълване, такова блаженство, каквито не можете да си представите дори насън. Не можете да си създадете представа за това; то надхвърля възможностите на вашия ум да си представи, защото то узрява във вашите сърца, то разцъфтява във вашите сърца.
Можете да им дадете подслон на телата им, но не и на душите им... .
Всички родители стават убийци на собствените си деца от позицията на най-добри намерения. По цял свят се виждат само мъртви хора да се щурат наоколо, хора, които са загубили душите си още преди да имат идея какво е душата.
... защото душите им обитават къщата на бъдното, в която не можете да влезете дори насън.
Вие принадлежите на миналото; вашите дни са преброени. Родителите нямат представа от бъдещето. А децата няма да живеят в миналото, така че не ги натоварвайте с вашите мъртви писания. Те ще си имат собствени писания, ще си имат собствени светци, ще си имат собствен Христос, ще си имат собствени Буди. Защо трябва да бъдат натоварвани с миналото? Бъдещето им е отворено. И ако обичате децата си, тогава дръпнете пръстите си от тях. Помогнете им да бъдат силни, помогнете им да бъдат способни да се отправят в търсене на непознатото, но не им давайте вашите мисли, защото за вашите деца те са абсолютно безполезни. Заради тези мисли ще прахосат собствената си съдба. Вие ще ги отклоните от нея. Наблюдавайте малките деца и вижте колко ясен поглед имат. Родителите не трябва да дават на децата си своите мисли, защото мислите им са вече отживели. Децата ще имат свои собствени мисли. Даже дърветата го знаят по-добре. Всяка есен старите листа падат и изчезват в земята, за да направят място за свежите листа, които ще станат още по-зелени, по-млади, по-сочни. Ако държаха старите листа, нямаше да има място и възможност да израснат новите листа. Някога запитвали ли сте се: защо в днешният свят не се раждат хора като Буда, Лао Дзъ, Башо, Кабир, Христос, Заратустра? Какво се е случило? Изчерпало ли е човечеството силите си? Не, човечеството е по-силно откогато и да било, има повече енергия откогато и да било по-рано. Но миналото постоянно става все повече и повече. Естествено, защото всеки ден се прибавя един ден повече към вчерашните дни. И скоро по този начин човечеството ще тежи почти като Хималаите на слабите гърди на човека. Това е причината между вас да няма вече такива прекрасни същества. И ако тук и там се появи някой такъв човек, той изглежда като такъв чужденец, като такъв аутсайдер, че не можете да го издържите. Забравили сте как се чувстваше светът, когато навсякъде все още имаше хиляди просветлени. Затова никой не се объркваше. Хората бяха пълни с благодарност. Но днес ситуацията е коренно различна. Цялото това бреме, което тежи на духа ви, ви пира да видите новото. И по принуда новото ще каже на старото, на мъртвото минало, че трябва да изчезва по дяволите. Първо се погрижете за собствената си къща! Почистете първо собствения си ум! Не оставяйте в наследство мизерното си минало. Децата имат собствено бъдеще. Оставете ги да растат според собствения си потенциал.
Можете да се стремите към тях, но не се мъчете да ги направите като себе си...
А какво казва библията? “Бог е създал човека по свой образ”. Оттогава всеки баща се опитва да създаде детето си по свой образ. Но тук се казва точно обратното: Може да се постараете да сте като тях, защото те са бъдещето и те са невинни. Те са по-близо до съществуването отколкото сте вие. За вас освен смъртта нищо друго няма да се случи, но за тях ще се случват още милиони неща: ще се случи любовта, ще се случи медитацията, ще се случи благодарността. Моля да устоите на опита да направите от детето си свое собствено копие. Възможно е да направите от детето си копие, но с това ще го умъртвите. Затова казвам, че всички родители умъртвяват децата си само за да направят копия от тях. При това във всяко дете има потенциал да живее със собствено, изначално лице. Изначалното лице има красота, изначалното лице има нещо от божественото. Едно копие няма нищо.
...защото животът не се връща назад, нито помни вчера. Вие сте лъковете, които изстрелват чадата ви като живи стрели.
... към непознатото, към немислимото. Не им го отнемайте. Дайте им сила, дайте им любов, за да достигнат най-отдалечените звезди.
Вие сте лъковете, които изстрелват чадата ви като живи стрели. Стрелецът вижда целта си върху пътеката на безкрая и ви огъва с мощ, така че вихрените му стрели да отлетят надалеч.
Съществуването иска вие да се огънете като лъкове пред вашите деца, защото те трябва да полетят надалече, а вие трябва да им дадете сила.
Нека огъването ви в ръката на Стрелеца е за радост...
Радвайте се, когато детето ви започне да се отдалечава то вас, когато започне да става самостоятелен индивид. Чувствайте се благословени, ако не е покорен идиот. Освен идиотите друг никой не е покорен. Интелигентността означава бунт. Чувствайте се благословен и благословете детето си, защото сте подарили на един бунтарски дух живота. И трябва да сте горди, но хората се страхуват от това. Нека лъковете ви бъдат насочени от Стрелеца към радостта.
защото както Той обича литналата стрела, тъй му е драг и якият лък в десницата Му.
Съществуването ви обича и двамата. И вие сте деца на това съществуване. Само че вашето време е минало. Направете място за свежите стрели и ги благословете.
Редактирано от mian на 17.01.09 10:51.
|
Re: бeзпътeн [re: mian]
