Айентина, любима...
Когато човек влезе в подобна роля, значи има силна нужда от любов, но не знае, че, Това не е достойно за презрение, а за състрадание.
Не презрение, а гняв усещам. А той тръгва от много дълбоко и много далеч назад във времето и не се изчерпва с моята история, а стига до съдби на няколко поколения...
за да я получи, е нужно сам да я отдава безкористно. Само два пъти в живота си съм срещала безкористно отдаване. И то не е по линията родители-деца изобщо. Веднъж беше, като жест на ... един доста oсобен с появата си в живота ми човек,... а другият път... беше един изумителен образ, който съумяваше да се отнася безкористно и с безусловна обич и подкрепа към всичките си близки (приятелите му бяха, като семейство) и дори към близките на близките си. Невероятно. Всичките му приятели му завиждаха и го обичаха едновременно, а жените се лепяха за него, като за магнит, макар външно да беше по-скоро анти-секс символ. Беше способен на невероятно щедри жестове, въпреки, че не беше богаташ. Такова чудо не бях виждала, не видях и после. Сякаш отидох там само, за да видя този човек и после си тръгнах...към мечтата си, която след тази среща, вече беше една идея по-ясна.
Редактирано от L.L. на 14.01.09 00:00.
|