|
По дефиниция Пуруша е Апаринами /непроменяема/ и Акарта /бездействена/, т. е. тя е потенциалност за съзнание. Чити от друга страна е Пуруша, която е започнала да се проявява като съзнание. Съзнанието в своята чиста форма, когато не е замърсено от санскари, не е насочено към никакъв обект. Именно това ненасочено съзнание е Чити.
Чита чрез своят интелект е тази, която познава, която осъзнава светът на двойките противоположности. Тя е това обусловено съзнание, което се насочва към различните обекти и бива „оцветена” – Упарага (ІV-17) от тях. Самата Пуруша не може да осъзнае нито външните обекти, нито собствените мисли – вритите.
Така, от една страна имаме непроменливата Пуруша. Непроменлива означава, че по принцип тя не може да възприема нищо, защото в момента, в който тя възприеме ще се видоизмени, а това противоречи на нейното определение. От друга страна имаме фината материя Чита, която сама по себе си не е самосветеща, т. e. не е в състояние да възприема или осъзнава. За да може Чита да възприеме и осъзнава тя трябва да се свържe с Пуруша.
Тогава въпросът е: как на практика става така, че ние можем да знаем за Пуруша? Кой е този, който знае за Пуруша? И другия въпрос, който възниква е: как става възможно да познаваме собствените си врити? Кой е този или кое е това, което има знание за нашите собствени мисли?
Когато Чита наподобява Пуруша, тя е напълно пречистена от всякакви мисли и желания. При това условие нейния Будхи става безкрайно силен и способен да различава, и наподобява Чити. Именно този Сатва Будхи /пречистен интелект/ придобива знание за Чита и за Пуруша. Чита – обусловеното съзнание е това, което познава света, познава собствените си мисли, познава Пуруша. Колкото Чита е по-пречистена от санскари, толкова повече тя се намира в своята собствена форма. Нейният пречистен интелект – Сатва Будхи, може да различи отражението на Пуруша върху Чита, и също така може да осъзнае собствените си мисли.
Brahman
..Y..
YYY
YYY
YYY
|
чита -> чити -> пуруша
