|
|
| Тема |
 Истината е навсякъде само една! |
|
| Автор |
Aлekc (Необвързан) |
|
| Публикувано | 31.12.08 12:17 |
|
|
|
Преди малко прочетох един изключително интересен постинг на безпътен, на който искам да ви обърна специално внимание:
Съответно го поздравих и му отговорих в темата. Но после прецених, че е по-добре да предложа тук на вниманието на всички събраната от мен информация в постинга.
В своя пътепис безпътен цитира думите на един православен последовател на исихазма с широк кръгозор, според който:
източното православие по своя дух е по-близо до нехристиянския Изток, отколкото до християнския Запад.
По повод обяснението на монаха, че трите основни степени на исихастката практика са пречистване, озарение и обожествяване (purification, illumination, deification), безпътен пише следното:
А това е същността на Крия Йога - Свадхая (Осъзнаването) е озарението, Тапас (практиките) е пречистването, а Ишвара Пранидхан (възприемането на Цялостта) е обожествяването; това сподели и Шибенду с него и се получи много интересен разговор между двамата, на който станахме свидетели.
По този повод, аз реших да обърна внимание на факта, че хора, устремени към Вечното се срещат както в християнския Изток, така и в християнския Запад.
"Християнският Запад" е твърде широко понятие, което включва освен католицизма, също и много богата и разнообразна гама от протестантски течения. Сред тях има и такива с твърде универсално звучене. Например известни още като
Католическата мистика в Испания например пък е доста силно повлияна от призивите на суфизма за пълно отдаване на Бога и уповаване единствено на него за всичко -
"Тук представата за живота се свързва с един-единствен ден, дори миг, и се отхвърля всякаква грижа за утрешния ден. Ето защо суфите наричат себе си "хора на времето", т.е. хора, живеещи в настоящия миг. Миналото вече не съществува, а бъдещето все още не съществува."
В случая имам предвид такива мистици като основателите на ордена на Босите кармелити и Света Тереза Авилска (1515-1582), и особено техния духовен последовател и популяризатор, анатемосаният не само от католиците, но дори от нашите православни основател на квиетизма .
По същество учението на квиетизма е твърде близко до учението на даоизма за и това на Шри Рамана Махарши (1879-1950) за пълно отдаване на Божествената воля ( и директно насочване към своя вечен духовен център.
Неприемливото за Църквата в това учение е, че то прави, както самата Църквата, така и всички духовни наставници изобщо, напълно излишни.
А молитвата на , светецът-покровител на Италия и на животните, се препоръчва като текст с много висока духовна стойност дори в авторитетни съвременни индийски
Господи, направи ме инструмент
на своя мир, където има омраза,
нека сея любов;
където има рана – милост;
където има съмнение – вяра,
където има отчаяние – надежда,
където има тъма – светлина,
където има тъга – радост.
О, Боже Всемогъщи, дари ме
Да не търся утеха, а да утешавам,
да не търся разбиране, а да разбирам,
да не търся обич, а да обичам,
защото когато даваме, получаваме,
и в прошката ни прощават,
и в смъртта се раждаме
за вечен живот.
| |
| |
| 
|
|
