Йога-сутра / Религия и мистика / Йога

САМАДХИ-ПАДА

І. 1. Сега следва едно представяне на Йога.

І. 2. Йога това е Ниродха /дефункционализиране/ на Врити-те /всички модификации/ на Читта /обусловеното съзнание/.

І. 3. Тогава наблюдателя пребивава в сва рупа /своята собствена форма/.

І. 4. В противен случай има формиране на вритти и идентификация с тях.

І. 5. Врити-те са клища /които са резултат от злочестините, болезнени/ и Аклища /които не са базирани на злочестините, без идентификация, такива които водят към откриване на чистото съзнание (пуруша), и които освобождават от страдание/. Те се разделят на пет вида.

І. 6. Те са: истинно познание, погрешно познание, фантазия /илюзия, мираж/, сън със съновидение и сън без съновидение, памет.

І. 7. Възприятието, което е адекватно на обекта на възприятие, правилното логическо умозаключение и авторитетното свидетелство на учителите и на писанията се считат за истинно познание.

І. 8. Погрешното познание е фалшиво знание, базирано на погрешно схващане на една форма като друга.

І. 9. Фантазията /илюзията, миража/ произлиза от знание базирано на думи и липса на обект.

І. 10. Липсата на пратяя /насока, в която да текат мислите/, която да поддържа Врити-те е сън.

І. 11. Смрити /памет/ това е не напълно изчезване /от съзнанието/ на изпитания от сетивата обект.

І. 12. Ниродха /дефункционализирането на вритти-те/ се постига чрез двете: Абхяса /практиката на правилно волево усилие/ и Вайрагя /практиката на безпристрастност и не-привързаност/.

І. 13. Усилието, което е правилно и съзнателно, да се остане в Ниродха е Абхяса /практика/.

І. 14. И практиката /на абхяса/ става със здрава основа, когато се прилага за дълго време, без прекъсване, всеотдайно и прилежно.

І. 15. Вайрагя /непривързаност/ е онова съзнание за господство в този, който е свободен от жажда за сетивни и духовни обекти /носещи удоволствие/.

І. 16. Вайрагя е най-висша, когато от кхяти /различаващо знание/ за Пуруша /чистото съзнание/ следва непривързаност към Гуните /трите качества на природата: сатва, раджас и тамас/.

І. 17. Сампраджната /познавателното Самадхи/ е съпроводено от /формиране – рупа/ Витарка, Вичара, Ананда и Асмита.

І. 18. Асампраджната Самадхи е предхождано Абхяса /практика/ на спиране на всички намерения, при което остават само остатъците на Самскара /непроявените вритти/.

І. 19. Бхава Пратяя е присъща на видеха /безтелесните/ и пракрити-лая /слетите с природата/.

І. 20. За други Асампраджната Самадхи се предхожда от вяра, сила, памет, Самадхи и Праджна /мъдрост/.

І. 21. Асампраджната Самадхи е лесно постижима за тези, които са силно устремени.

І. 22. От това следва разделение на леки, умерени и усърдни практиканти, /които се стремят да постигнат Асампраджната самадхи/.

І. 23. Или от пълно посвещение и отдаване на Ишвара.

І. 24. Ишвара е тази Вишеша - Пуруша, която е незасегната от Клеша /злочестините/, от Карма /от действията и техните последствия/ и Випака-Ашая /узряване-склад - узряването на кармичните натрупвания, плодовете на действията/.

І. 25. В него /в Ишвара/ е ненадвишимото Биджа /семе/ на всезнанието.

І. 26. Ишвара е Гуру /учител/ дори първите гуру, поради това, че е необусловен от времето.

І. 27. Неговото словесно изразяване Пранава-та /ОМ/.

І. 28. От нейното повторение се разкрива значението й.

І. 29. От практиката на Ишварапранидхана и на джапа на Пранава-та се постига вътрешна будност и изчезване на пречките.

І. 30. Болест, апатия, съмнение, невнимателност, ленивост, крайно упорита привързаност, погрешно и неадекватно схващане на обект, неуспех да се поддържа определено медитативно състояние и нестабилност в състоянието /невъзможност да се постигне повторно/ това са пречките, които предизвикват чита викшепа /смущения на ума/.

І. 31. Смущенията биват съпътствувани от дукха /болка, страдание/, депресия, треперене на крайниците и не ритмично вдишване и издишване, /което е резултат от умствена възбуда/.

І. 32. С цел те да бъдат премахнати е нужно да се практикува (абхяса) един от принципите, /които са споменати по-долу/.

І. 33. Читта /обусловеното съзнание/ се пречиства посредством бхавана култивиране/ върху:

Майтри /дружелюбие/ към Сукха /щастие/;

Каруна /състрадание/ към Дукха /болка/;

Мудита /радос/ към Пуня /добродетел/;

Упекша /безразличие/ към Апуня /порок/.

І. 34. Или чрез издишване и задържане на дъха.

І. 35. Или Манас /емоционалната сфера на читта/ бива здраво обвързан от създадена праврити /господстващата в момента мисъл/.

І. 36. Или йогинът може да противостои на чита викшапа /разсейването на ума/ посредством без-скръбно просветление.

І. 37. Или читта, който има за свой обект безпристрастност.

І. 38. Или /неговата медитация за противопоставяне на Чита Викшепа/ може да има за основание знанието придобито от Свапна /сън със съновидение/ и Нидра /дълбок сън/.

І. 39. Или чрез дхяна /медитация/ според предпочитание.

I. 40. Неговата власт се простира от най-малкият атом до най-голямата величина.

І. 41. Самапати /обединение, сливане, поглъщане/ е, когато врити-те са отслабени, и тогава този който схваща, процесът на схващане и обекта на схващането се сливат ведно; така както, диаманта приема цвета, на който и да е близък обект.

І. 42. Когато в това самапати има умствени конструкции, в които са смесени: конвенционалното звуковото означение на обекта на медитация, предназначението на обекта на медитация, знанието, което имаме за обекта на медитация то се нарича Савитарка /придружено с размисъл, с логически анализ/ Самапати /обединение, сливане/.

І. 43. Чрез пълното пречистване на паметта се получава Нирвитака самапати, при което паметта като че ли е лишена /Шуня/ от своята истинска природа /природата на паметта да има спомени, знания за нещо в случая е изгубена/ и съществува нищо освен сияние на чистата същност на предмета, върху който се медитира.

І. 44. С това са обяснени също така Са-Вичара /придружено с размисъл, с логически анализ/ и Нир-Вичара /сияние на чистата същност/ Самадхи върху фините обекти.

І. 45. И областта на фината обектност /фините обекти, които могат да бъдат избрани за медитация/ завършва в непроявеното.

І. 46. Тези /самадхитата, които са споменати по-горе/ са също Са-Биджа /със семе/ Самадхи.

І. 47. При майсторство в Нирвичара има чистота, блажанство, ведрина.

І. 48. При майсторство в Нирвичара трансцеденталната мъдрост /потвърждаването на знанието от писанията чрез директен опит/ донася вечната абсолютната истина /правдивостта/.

І. 49. Обектът на Праджна /мъдроста/ е различен от обекта на другото знание, идващо от чуто или от писанията, или от придобито от логическо заключение, поради това, че има за цел вишеша /особеното/.

І. 50. Самскара-та родена в това /от най-пречистината нирвичара самадхи, която носи част от трансцеденталната истина в себе си/ възпрепятствува други Санскари.

І. 51. От дефункционализирането /Ниродха/ дори на тази /праджна самскара/ и тъй като всички санскари са дефункционализирани /Ниродха/ настъпва Нирбиджа Самадхи /самадхи без семе/.

...................................................................................................................................

САДХАНА-ПАДА

ІІ. 1. Тапас /аскеза/, Свадхяя /себеизучаване/ и Ишвара Пранидхана /служба и посвещение на Ишвара/ съставят Крия Йога /йога на действието/.

ІІ. 2. Крия Йога се практикува с цел да се постигне умствена нагласа, предразположение и желание за самадхи и Клеша Тану Карана /’изтъни злочестините’/.

ІІ. 3. Клеши-те /злочестините/ са: Авидя /невежество/, Асмита /Аз-ност/, Рага /привързаности/, Двеша /отвръщение/, Абхинивеша /желание за живот, страх от смърта/.

ІІ. 4. Авидя /невежеството/ е причината за последващите Клеши /злочестини/, независимо дали те са в едно от четирите състояния: непроявено или спящо, изтънено или слабо проявено, проявено на прекъснати интервали, проявено в изобилие.

ІІ. 5. Авидя /невежество/ е приемането с твърда увереност, но погрешно, че:

Анитя /невечното/ е Нитя /вечно/;
Асучи /нечистото/ е Сучи /чисто/;
Дукха /болка/ е Сукха /удоволствие/;
Ана-Атма /егото, не ‘аз-ът’/ е Атма /същинския ‘Аз’/.

ІІ. 6. Асмита /Аз-ността/ е като че ли има обединение в едно на двете сили /”силата на виждащия" и "силата на вижданото"/.

ІІ. 7. Рага /привързаноста/ следва от удоволствието.

Или

ІІ. 7. Рага /привързаноста/ и удоволствието са взаимно зависими /едното следва от другото/.

ІІ. 8. Двеша /отвращението, стремежа нещо да бъде отбягвано/ следва от Дукха /болката/.

Или

ІІ. 8. Двеша /отвращението/ и Дукха /болката/ са взаимно зависими /едното следва от другото/.

ІІ. 9. Инстинктивно вкопчване в живота е ‘носещо се от своята собствена животворна сила’ /инстинктивно/ и е установено еднакво във всички, дори в знаещите.

ІІ. 10. Клешите могат да бъдат изоставени, когато се изтънят посредством Пратипрасава /обратна еволюция/.

Или

ІІ. 10. Когато те са фини (Сукшма) биват унищожени заедно с Обратната еволюция /Пратипрасава/.

ІІ. 11. Врити-те могат да бъдат обуздани /или избягнати/ посредством Дхяна /медитация/.

ІІ. 12. Клеша /злочестините/ са коренната причина за Кармашая /хранилището, склада на кармите – самскарите/ и подлежат да бъдат преживяни в живот, който е видян /настоящия живот/ или който не е видян /бъдещи прераждания/.

ІІ. 13. Където има корен /корена причина - докато съществуват клешите/ има плодообразуване, като раждане, продължителност на живота, сетивни удоволствия следвани от страдание.

ІІ. 14. Тези плодове са сладки /носещи удоволствие/ или ‘около жегата’ /неприятни, носещи страдание, агония/ в зависимост от техния причинител /мотива, с който сме извършвали действията – дали той е Пуня (добродетел - действия предписани от писанията) или Апуня (порок - действия противоречащи на писанията)/.

ІІ. 15. Паринама /промяните и трансформациите в света/, мъките и терзанията /умственото напрежение/ и Самскара са Дукха /болезнини/. Конфликта между качествата на проявените в момента вритти е също Дукха /болезнен/. Всичко е болезнено за Вивекин /този, който различава между вечното и временното, чистото и обусловеното съзнание/.

ІІ. 16. Дукха /страданието/, което все още не е дошло, може да се избегне.

ІІ. 17. Самйога /съединяването или идентификацията/ на този, който вижда /Пуруша/с онова, което се вижда /Пракрити/ е причината за това, което може да се избегне /страданието – дукха/.

ІІ. 18. Онова, което се вижда /материалния свят – Пракрити/ има природата на: лъчезарност /Сатва/, активност /Раджас/ и инертност /Тамас/; състои се от Бхута /Маха-Бхутите - петте основни елемента/ и Индрия /петте сетивни органа и петте органа на действие, заедно с единадесетото сетиво (Манас – емоционалната сфера на читта)/; неговата цел е изпитване на удоволствие на фона на страданието и освобождение.

ІІ. 19. Специфичното, неспецифичното, Линга матра /единственно като знак/ и А-Линга /без знак/ са нивата на проява на качествата.

ІІ. 20. Наблюдателя /чистото необусловено съзнание/ е Дрши-Матра /само виждащата сила, една потенция да съзнава/. Въпреки че е чист /без санскари/ той възприема намеренията, идеите, преднамереността, целите, които възникват в ума.

ІІ. 21. Основното предназначение на онова, което се вижда /пракрити/ е само за цел на пуруша /чистото съзнание/.

ІІ. 22. Въпреки, че ‘онова, което се възприема’ е изчезнало по отношение на този, който е постигнал целта, то не изчезва за другите /поради своята универсалност/.

ІІ. 23. Самйога /съединение между пуруша и пракрити/ е с предназначение: 1. Да се схване и 2. Да се възвърне отново Сварупа /първоначалната същност/ на пракрити и пуруша.

ІІ. 24. Причината за самйога е Авидя /невежеството/.

ІІ. 25. Хана /премахването, избягването/ е, когато от изчезването на това /авидя – невежеството/ следва изчезването на Самйога /на съединението между пуруша и пракрити/; Това е Кайваля /освобождение/ за Дриши /виждащата сила/.

ІІ. 26. Средството за постигане на избягване от невежеството /авидя/ и съединението на пуруша с пракрити /самйога/ е посредством непрекъснато Вивека-Кхяти /знание, което е базирано на различаване между Пуруша и Пракрити/.

ІІ. 27. Неговата /на йогинът/ Праджна /трансцедентална мъдрост, идваща от Вивека Кхяти/ е на седморно разграничена област.

ІІ. 28. Чрез редовно повторение на практиката на Йога-Анга /стъпалата на Йога/, нечистотиите биват намалени до пълното им разрушаване и светлината на знанието води към Вивека Кхяти /различаващото познание/.

ІІ. 29. Осемте стъпала на йога са: Яма, Нияма, Асана, Пранаяма, Пратияхара, Дхарана, Дхяна и Самадхи.

ІІ. 30. Яма: Ахимса /ненасилие/, Сатя /истинност, автентичност, искреност/, Астея /некрадене/, Брахмачария /сексуално въздържане, благочестивост/, Апариграха /липса на алчност/.

ІІ. 31. Петте ями са велик обет и са универсални и неограничени по отношение на раждане, място, време, обстоятелства.

ІІ. 32. Нияма: Шауча /чистота на тялото и ума/, Самтоша /доволство/, Тапас /аскеза/, Свадхяя /изучаване на науката за Аз-а/, Ишвара-Пранидхана /почитане и служение на Ишвара/.

ІІ. 33. В случай, че има смущение от негативни мисли се прави противоположна /на негативните мисли/ Бхавана /духовна практика, която се състои в себенапомняне на действие или принцип/.

ІІ. 34. Негативните мисли са: Химса /насилие/ и така нататък…, независимо дали са извършени лично, извършени от някой друг или одобрени; те са предшествувани /причинени/ от алчност, гняв, заблуда водеща до объркано мислене; Те са или леки, или средни, или интензивни; Имат за плодове безкрайни Дукха /болка, страдание, липса на доволство/ и Аджнана /незнание, невежество/; Така да се прави противоположна духовна практика, която се състои в себенапомняне и повторение на действие или принцип.

ІІ. 35. При твърдо установяване на Ахимса /ненасилие/ има отказване от враждебност в негово присъствие /в присъствието на йогина/.

ІІ. 36. Когато Сатя /истинност/ е твърдо установена има съответствие между действието и плодовете на действието.

ІІ. 37. Когато Астея /некрадене/ е твърдо установена, всички скъпоценности се представят пред него /йогина/.

ІІ. 38. Когато Брахмачария /сексуално въздържане, а в широкия смисъл на думата – дисциплинираност/ е твърдо установена се придобива сила.

ІІ. 39. Когато има стабилност в непритежаването се узнава - Катха-нта /защо, как, къде, каква е целта/ на Джанма /произхода, живота/.

ІІ. 40. От Шауча /чистота/ се добива Джугупса /отвращение/ към Сва-Анга /собствените крайници, тоест към частите на собственото тяло/ и Асамсарга /липса на склонност за контактуване/ с другите.

ІІ. 41. И освен това от Шауча /чистотата/ също следва пречистване на Саттва, ведрост на Манас /емоционалната сфера на читта/, Ека-Агря /еднонасоченост - способност за концентрация/, победа над индриите /сетивата/, годност за Атма-Даршана /виждане, възприемане, разкриване на Атман/.

ІІ. 42. От Сантоша /доволство - приемане без роптаене на всичко, което идва или се случва с нас/ се добива ненадминато щастие.

ІІ. 43. Посредством Тапас /аскеза/ намаляват нечистотиите, има перфектност на тялото и Индрия /петте сетивни органа и петте органа на действие/.

ІІ. 44. От Свадхяя /себе изучаване, четене на писанията/ следва пълно съединение с желаното божество /Ища-Девата/.

ІІ. 45. От Ишвара Пранидхана /служба и посвещение на Ишвара/ следва съвършенство в изпълнение на Самадхи.

ІІ. 46. Асана /физическата поза/ е стабилна и удобна /носеща удоволствие, щастие/.

ІІ. 47. Асана се постига от двете: отпускане от напрежение/усилие/стегнатост и чрез сливане с безкрайното.

ІІ. 48. От това следва липса на интензивно нападане, не-атакуване от страна на двойките противоположности.

ІІ-49. Бивайки в тази перфектна асана, прекъсването на движението на вдишване-издишване е /или трябва да се прави, или следва/ Пранаяма /контрол на дъха/.

ІІ. 51. Видовете пранаяма са: външна, вътрешна, спряна. Когато тя се съблюдава според място, време и брой, тя става с удължена трайност и Сукшма.

ІІ. 51. Четвъртата пранаяма отива отвъд сферата на вътрешната и външната пранаями.

ІІ. 52. От тази пранаяма отслабва и накрая изчезва покривалото на светлината.

ІІ. 53. И /от пранаяма/ се придобива годност на Манас за Дхарана /концентрация/.

ІІ. 54. Когато сетивата не са в контакт със своите обекти и като че ли наподобяват собствената природа на Читта, това е Пратияхара.

ІІ. 55. От нея следва най-висш контрол /подчинение, майсторско овладяване/ на Индрия /серивните органи и органите за действие/.

...................................................................................................................................

ВИБХУТИ-ПАДА

ІІІ. 1. Бандха /придържане, прикрепване/ на Читта /цялата умствена дейност/ върху една Деша /място, област, свера/ е Дхарана /концентрация/.

ІІІ. 2. В това /в тази Дхарана/ една удължена Пратяя /идея, насока, в която текат мислите/ е Дхяна /медитация/.

ІІІ. 3. Тази /Дхяна/ точно така е Самадхи, когато е /налице/ Артха Матра Нирбхаса /есенцията, целта е просто самосветене/ и Сварупа Шуня Ива /като че ли нейната природа е пустотата/.

ІІІ. 4. Тройката /Дхарана, Дхяна и Самадхи/ взети в едно /Екатра/ са Самяма /’задържани заедно за себеконтрол’/.

ІІІ. 5. От победа/майсторство/ върху това /Самяма/ следва Праджна Алока /светлината на мъдростта/.

ІІІ. 6. Неговото /на светлината на мъдростта/ прилагане става на етапи/нива.

ІІІ. 7. Тройката /Дхарана, Дхяна и Самадхи/ е Антар Анга /вътрешна степен/ по отношение на останалите /яма, нияма, асана, пранаяма, пратияхара/.

ІІІ. 8. Това /Дхарана, Дхяна и Самадхи/ също е Бахир Анга /външна степен/ по отношение на Нирбиджа /Самадхи/.

ІІІ. 9. Ниродха Паринама /подтискащата трансформация или модификация/ е, когато Читта /обусловеното съзнание/ влиза в контакт с момента на подтискане /Ниродха Кшана/ /на санскарите/ /и в същото време/ има подчиняване/победа над Вютхана /издигащите се, стремящите се навън/ и Прадурбхава /поява, манифестиране, установяване/ на Ниродха /подтискащите/ Санскари.

ІІІ. 10. От Санскарите на това /Ниродха Паринама/ следва мирно протичане /на умствените процеси/.

ІІІ. 11. Самадхи Паринама /Модифицацията Самадхи - на читта/ е, когато има Кшая /унищожение, изчезване/ на Сарва Артхата /много-обектността, всичко-целността/ в Читта и се издига Екаграта /еднонасоченост, концентрираност на чита/.

ІІІ. 12. Така отново, когато има еднаквост/равенство/ на двете Пратяя /идеи, намерения/: Шанта /умиротворената, спадащата/ и Удита /въздигащата, израстващата/, тогава има Екаграта Паринама /еднонасочена модификация/ на Чита.

ІІІ. 13. Чрез това (предишната\те сутра\и) са обяснени Дхарма /природата, съществената характеристика/, Лакшана /символ, означение, дефиниция - в случая вторичните характеристики/ и Авастха /ниво, състояние/ Паринама /модификациите/ на Бхута /елементите/ и на Индрия /сетивата/.

ІІІ. 14. Дхарми /носителя, съдържателя на различните видове Дхарма/ е Анупати /общ за всички, съдържащ се във всички: Шанта /утихналата, отминалата/, Удита /въздигащата се, манифестираната в момента/, Авяпадешя /неизявената, тази, която ще се изяви в бъдеще/ Дхарма.

ІІІ. 15. Различност в Крамите е причина за различност в Паринамите.

ІІІ. 16. Чрез Самяма /дхарана, дхяна и самадхи/ върху тройната Паринама /ІІІ. 9., 11. и 12./ се добива Джнана /знание/ за миналото и това, което още не е дошло /бъдещето/.

ІІІ. 17. Чрез наслагване на едно върху друго на Шабда /звуци, думи/, Артха /’значението’ на думите/ и Пратяя /’намерения’, ‘идеи’, които съществуват в читта/ се получава объркване. Тяхното разграничаване чрез Самяма /дхарана, дхяна и самадхи/ донася знание за езика на всички живи същества.

ІІІ. 18. Чрез произвеждане пред собствените очи /чрез осъзнаване/ на Самскара, следва знание за предишните животи.

ІІІ. 19. От самяма върху Пратяя /намерение, идея/ на другите се добива Джнана /знание/ за техните Читта /обусловено съзнание/.

или

ІІІ. 19. От самяма върху Пратяя /намерение, идея/ се добива Джнана /знание/ за Чита /обусловено съзнание/ на другите.

ІІІ. 20. Но /от практикуването на самяма от предишната сутра/ не се добива знание за обектите, които са формирали читта на другите.

ІІІ. 21. Чрез Самяма върху формата на физическо тяло или предмет се получава подтискане на силата, с която се възприемат обектите /Грахя Шакти – обусловеното съзнание/ и също пълна липса на контакт между очите и светлината, от което следва невидимост на тялото или обекта.

ІІІ. 21. (а) По този начин се обяснява изчезването на Шабда и останалите.

ІІІ. 22. Карма /кармичните натрупвания, самскарите/ е задвижена /вече даваща резултати/ и бавно узряваща /резултатите от нея ще дойдат в бъдещето/. Чрез Самяма върху нея или чрез зли предзнаменования се придобива Джнана /знание/ за смъртта.

ІІІ. 23. Чрез Самяма върху приятелство, състрадание, радост, безразличие следват съответните сили.

ІІІ. 24. Чрез Самяма върху разни сили се добива слонска сила, и така нататък.

ІІІ. 25. Чрез поставяне светлина върху свръхсетивното възприятие се придобива знание за финото, скритото и далечното.

Или

ІІІ. 25. Чрез поставяне светлина върху господстващата вритти се добива знание за финото, скритото и далечното.

ІІІ. 26. Чрез Самяма върху слънцето се добива Джнана /знание/ за Вселената.

ІІІ. 27. Чрез Самяма върху Луната се добива Джнана /знание/ за разположението на звездите.

ІІІ. 28. Чрез Самяма върху Полярната звезда се добива Джнана /знание/ за движението на звездите.

ІІІ. 29. Чрез Самяма върху Набхи Чакра /пъпната чакра, най-вероятното е манипура чакра/ се добива Джнана /знание/ за телесната структура.

ІІІ. 30. Чрез Самяма върху вдлъбнатината на гърлото се постига преустановяване на чувството за глад и жажда.

ІІІ. 31. Чрез Самяма върху Курма Нади /Канала на кустенурката/ се постига стабилност на тялото и ума.

ІІІ. 32. Чрез Самяма върху Мурдха Джоти /светлината на върха на черепа/ се постига Сидха Даршана /видение на Сидха - на просветлени йогини или светци/.

ІІІ. 33. Или чрез Самяма върху интуитивното прозрение се добива знание за всичко.

ІІІ. 34. Чрез Самяма върху сърцето /чувствата/, израства спонтанна будност за Читта /знание за собствените психични процеси/.

ІІІ. 35. От идеята за липсата на разлика между двете абсолютно разнородни Сатва и Пуруша възниква преживяване, от което се изпитва удоволствие и което винаги се следва от страдание. От Самяма върху ‘цел за себе си’ на Пуруша и ‘друго-цел-ността’ на Пракрити, следва знание за Пуруша.

ІІІ. 36. От това /от пуруша джнана/ биват породени интуитивните: Шравана /онова което се отнася към звуковото усещане/, Ведана /онова което се отнася към тактилното усещане/, Адарша /онова което се отнася към зрителното усещане/, Асвада /онова което се отнася към осезателното усещане/ и Варта /онова, което се отнася към обонятелно усещане/.

ІІІ. 37. Те са пречки за постигане на Самадхи, но са Сидхи /съвършенства – магически способности/ във Вютхана /издигащите се самскари - материалния свят на ежедневието/.

ІІІ. 38. От отпускане на Карана Бандха /причината за обвързване на чита към материалния свят и физическото тяло/ и от Самведана /разбиране чрез директно наблюдение, не чрез логически заключения/ на Прачара /движенията във всички посоки, броденето - на чита/, Чита /обусловеното съзнание/ влиза в друго тяло.

ІІІ. 39. Чрез майсторство Самяма върху Удана /една от праните/ се постига липса на контакт вода, кал, тръни и т.н. И също така се постига Уткранти /1. левитация; 2. смърт по желание/.

ІІІ. 40. Чрез майсторство над Самана /една от праните/ се постига Джвалана /1. излъчване на сияние; 2. телесния огън/.

ІІІ. 41. Чрез Самяма върху отношението между индрията ухо /не физическия орган/ и Акаша /пространството - един от петте елемента/ се добива божествено чуване.

ІІІ. 42. Чрез Самяма върху отношението между физическото тяло и елемента етер, и чрез Самапати /сливане/ с много лека и малка туфа памук се постига пътуване през пространството.

ІІІ. 43. От самяма / посочена в горната сутра/ също се получава Вритти означена като Махавидеха /великата безтелесна/, която е външна насоченост и немислима. От това /по-нататък/ се получава намаляване и изчезване на покритието върху вътрешното осветляване.

Или

ІІІ. 43. Чрез самяма върху махавидеха /състоянието на безтелесност/, /когато съзнанието действа извън тялото/, завесата покриваща светлината на просветлението бива унищожена.

ІІІ. 44. Чрез Самяма върху грубото, собствената форма, финото, взаимовръзката и предназначението на елементите, се постига овладяване на петте елемента.

ІІІ. 45. От това /от самяма спомената в предишната сутра/ се появява силата да се смалиш и останалите седем свръхестествени сили, и се постига също телесна съвършеност и не-нападение от характеристиките на петте елемента /на Пракрити/.

ІІІ. 46. Пропорционална и грациозна форма на тялото, красота, сила и диамантена здравина съпровождат телесното съвършенство.

ІІІ. 47. Чрез Самяма върху Грахана /процесът на схващане/, Сварупа /собствената форма, собствената природа на обекта/, Асмита /Его-тизма/, взаимозависимостта между обект и субект, и предназначението /както на обекта така и на мотивите на субекта/ се придобива майсторско овладяване на сетивните органи и органите за действие.

ІІІ. 48. От това йогинът постига бързина като тази на ума, независимост от сетивните органи и победа над Мула-Пракрити /първоматерията/.

ІІІ. 49. Само за този, който знае посредством Вивека Кхяти за разликата между Сатва /най-пречистеното обусловено съзнание/ и Пуруша /необусловеното съзнание/, идва господството над всички видове и степени на съществуване, и също всезнание.

ІІІ. 50. Чрез Вайрагя /непривързаност/ дори над това /според едни коментарии става въпрос за сидхите,а според други - за Вивека Кхяти/, следва изчезване/разрушение на Доша Биджа /семето което е Доша - пречка, недостатък тоест причина за обвързаност на пуруша към пракрити/ и накрая се постига Кайваля / абсолютната еманципация/.

ІІІ. 51. Когато има специална покана да се отдаде почит и да се поднесат дарове, от господстващите в момента полубогове, тогава трябва да се изоставят контакти, които водят до привързаност и усмивка на задоволство и себевъзвеличаване, поради възможност отново да има Анища /нежелано, нещо, което е опасно и вредно/.

ІІІ. 52. Чрез Самяма върху Крама /отделни моменти следващи един след друг в строга последователност, забелязва се явна промяна/ и неговите Кшана /времето, за което трае една крама/, се добива Джнана /знание/ родено от Вивека.

ІІІ. 53. От това /знанието получено от вивека и от самяма спомената в предишната сутра/ се установява знание за разликата на две /изглеждащи/ еднакви неща, понеже те не могат да бъдат различени по Джати /класа, характеристика или позиция/, Лакшана /назначение, външна характеристика/, Деша /мястото, което заемат/.

ІІІ. 54. И така Вивека Джнана /знанието родено от различаване между Чистата Пуруша и Пуруша съединена с Пракрити/ е Тарака /1. даващо възможност да се прекоси - в случая океана на Самсара, тоест водещо до освобождение; 2. интуитивно; 3. трансцедентно/. То включвa Сарва Вишая Сарватха /всички неща във всяко едно отношение/ и също е Вишая-а-Крама /1. не зависи от причинно-следствената връзка на вътрешните промени в обекта, на последователноста от кшани, непроменливо; 2. не се отнася до конкретното/.

ІІІ. 55. Кайваля /върховната независимост/ се състои/е в подобието на чистотата /Шудхи/ на двете: Сатва и Пуруша.

...................................................................................................................................

КАЙВАЛЯ-ПАДА

ІV. 1. Сидхи-те /свръхестествените способности/ са придобити по рождение, от различни видове опиати, от Мантра /от звук, дума, или словосъчетание/, от Тапас /аскеза, въздържание, себеконтрол/ и от Самадхи.

ІV. 2. Модификациите /Паринама/ на други превъплъщения или на други прераждания се дължи на излишеството на Пракрити /материята/.

ІV. 3. Нимита /непосредствената или изпълнителна причина, в случая желанията/ е непричиняваща материалната причина, така както фермера само премахва пречките.

ІV. 4. Създадените обусловени съзнания се дължат на нищо освен на еготизма /Асмита/.

ІV. 5. В различните Праврити /доминиращи активности в ума/ една Читта, от многото, е подтикваща/дейстуваща /в смисъл командваща останалите чита-и/.

ІV. 6. Там /в тези нирмана чита-и/ тази, която е Дхяна-Джа /родената в дхяна/ е Ан-Ашая /без запас, без остатък, без склад за кармите/.

ІV. 7. Карма /действията/ на Йогин-ът са нито бели, нито добродетелни и нито черни, нито порочни; на другите са три вида /т. е. добродетелни, порочни и смесени/.

ІV. 8. От тук /от предишната сутра/ следва проявлението само на тези Васани, които са в съответствие с узряването на тези три вида карми /от предишната сутра – добродетелни, порочни и смесени/.

ІV. 9. Поради едно-форменост на двете: Санскара и Смрити /паметта/ има приемственост /на самскарите и смрити/ дори когато те са разделени от раждане, място и време.

ІV. 10. И има без-началност на тези /смрити и санскара/ поради вечността на желанието за живот.

ІV. 11. Поради качеството на санскарите да бъдат държани в едно чрез цел, резултат, основа и поддръжка, при несъществуването на тези четирите, не съществуват и санскарите.

ІV. 12. Миналото и бъдещето съществуват в собствената си природа /Сварупа/ (тоест нямат реално съществуване, а по скоро съществуват като идея и чувство в ума) поради различния път на Дхарм-ите.

ІV. 13. Те /дхармите/ са изявени или неизявени и са от природата на Гуна /състоят се от Сатва, Раджас и Тамас/.

ІV. 14. Тат-тва /ТАКЪВ-оста, същността/ на обекта се дължи на уникалността на Паринама /модификациите/.

ІV. 15. В еднаквостта на обекта има отделни пътища на двете /т. е. на обекта и знанието за обекта/, дължащо се на различията на Читта /обусловеното съзнание/.

ІV. 16. И обекта не зависи от една Читта /обусловено съзнание/. Защото, ако не е съществуващ за нея /тоест не е познат от Читта/, какво би станало тогава?

ІV. 17. Нещото/обекта бива познат или непознат в Апекшитва /в зависимост от...; до степен, до която.../ обусловеното съзнание /Читта/ е оцветена /Упарага/ от него.

ІV. 18. Поради не-променяем-оста /А-Паринама-тва/ на Пуруша, Чита-Врити-те /всички възможни мисловни форми и модификации на проявеното обусловено съзнание/ са винаги осъзнати от техния Прабху (господар/повелител, т. е от Пуруша).

ІV. 19. Това /чита-врити, обусловеното съзнание/ не е ’само-светещо’ /в него няма съзнателност/ поради това, че е ’обект на наблюдение’.

ІV. 20. И защото не могат да бъдат познати едновременно и двете /Читта - обусловеното съзнание и васту - нещото, обекта/.

ІV. 21. И ако има виждане на една Читта от друга Читта, се отива отвъд границите /има безкрайност/ на Будхи-Будхи-ер /един будхи прави будхи на друг будхи, т. е. един интелект анализира друг интелект, един интелект разпознава друг интелект и т.н. /, което води до абсурд, до объркване на паметта /Смрити/.

ІV. 22. Поради Апратисамкрам /’неподвижността’, тоест ‘липсата на движение от едно място на друго’, ‘липсата на движение към обекта на възприятие’/ на Чити / онзи аспект на Пуруша, който показва, че Пуруша е основата, чрез която се проявява съзнателността в Читта. Чити не е Читта!/, Читта /обусловеното съзнание/ придобива знание за себе си /Сва Будхи Самведанам – знание, което е в резултат от това, че будхи се обръща сам към себе си/ от сливането с неговата форма /Тад Акара Апитау - от връщането на будхи в неговото естествено състояние – сатва/.

ІV. 23. Чита /обусловеното съзнание/ бивайки Упаракта /оцветена/ от Драща /този, който вижда, от субекта/ и от Дришя /онова, което се вижда, от обекта/ е Сарва-Артха /всезнайна, всеобхващаща/.

ІV. 24. Това /Читта/ е нашарено от безброй Санскари, въпреки че ‘е с цел за другия’ /т. е. заради Пуруша/, понеже е сътворена колекция /от санскари/.

Или:

ІV. 24. Това /т. е. обусловеното съзнание – Чита/ въпреки че е нашарено от безброй Санскари е с цел за другият /т. е. заради Пуруша/, понеже действа в комбинация /с други неща - сетивните органи, обектите на възприятие и т.н./.

ІV. 25. Има спиране на чувството за ‘Аз-ност’ /Атма-бхава, т. е. спиране на идентификацията с тялото, емоциите и интелекта – кая, манас, будхи; читта/ за този, който е ‘особено виждащ’ /Вишеша-Даршин, т. е. този, който може да различава между пуруша и пракрити/.

ІV. 26. Тогава Читта /обусловеното съзнание/ бива Нимна /наведена надолу под тежестта, така както клоните на дърво отрупано с плодове са наведени към земята/ от/или към Вивека /различаване на Пуруша и Пракрити/ и се създава предразположние към Кайваля /абсолютната еманципация/.

ІV. 27. В пролуките на това /състоянието описано в сутра VІ. 22. и VІ . 23./ възникват други Пратяя /насока, в която текат мислите/ дължащо се на Самскарите.

ІV. 28. Премахването на тези /може да бъде всяко едно от трите: 1. Пратяя или 2. Самскарите или 3. Дупки, празнини/ е подобно на казаното за Клеши-те.

ІV. 29. За този йогин, при който няма никакъв останал интерес дори и към Прасанкхяна /пълно и завършено знание, най-висшето знание, знание придобито от най-високата степен на медитация, най-висшето духовно блаженство/ и Сарватха /винаги, по всяко време, във всички случаи, при всякакви обстоятелства/ прави Вивека-Кхяти, за него следва Дхарма Мегха Самадхи /Самадхи на облака на Дхарма, Самадхи на Облака на правдивоста и добродетелта/.

ІV. 30. От това /от постигането на Дхарма Мегха Самадхи/ следва Ниврити /спиране, прекратяване/ на Клеша и Карма.

ІV. 31. Тогава поради безкрайността на Джнана /знанието/, което е освободено от всички завоалиращи Мала /нечистотии – санскарите, които ‘покриват’ Пуруша/, заслужава да се знае почти нищо.

ІV. 32. От тук /от безкрайността на знанието и от това, че не е останало почти нищо да се познава/ спира Крама /последователността от процеси/ на Паринама /трансформации/ на Гуните, които са изпълнили своето предназначение.

ІV. 33. Крама-та /една видима промяна/ е Пратийоги /противоположно кооперираща се/ на Кшана /най-малкия момент на едно възприятие, времето за което се случва една крама/ и бива Нирграхя /1. схваната в нейната цялост, 2. разпозната като нещо отделно, 3. преустановена/ на максималния край на Паринама /модификацията/.

ІV. 34. Пратипрасава /обратна еволюция/ на Гуните, които са Шуня /лишени, празни/ от Пуруша Артха /първата васана в еволюционен план/ е Кайваля /абсолютна независимост от материалния свят/. Това е установяване /на Пракрити и Пуруша/ в Сва-Рупа /тяхната собствена форма. Която е Чити-Шакти /потенциалноста на Чити/. Ити /и така края/.

Или:

ІV. 34. Пратипрасава /обратна еволюция/ на Гуните, които са Шуня /лишени, празни/ от цел /т. е. не са обект/ за Пуруша /чистото съзнание/ е Кайваля /абсолютна независимост от материалния свят/. Това е установяване /на Пракрити и Пуруша/ в Сва-Рупа /тяхната собствена форма. Която е Чити-Шакти /потенциалноста на Чити/. Ити /и така края/.

Подробности за този превод може да намерите