|
'Няма знание, равно на Самкхя,
няма сила, равна на Йога.'
САМАДХИ-ПАДА
І. 1. Сега следва едно представяне на Йога.
І. 2. Йога това е Ниродха /дефункционализиране/ на Врити-те /всички модификации/ на Читта /обусловеното съзнание/.
І. 3. Тогава наблюдателя пребивава в сва рупа /своята собствена форма/.
І. 4. В противен случай има формиране на вритти и идентификация с тях.
І. 5. Врити-те са клища /които са резултат от злочестините, болезнени/ и Аклища /които не са базирани на злочестините, без идентификация, такива които водят към откриване на чистото съзнание (пуруша), и които освобождават от страдание/. Те се разделят на пет вида.
І. 6. Те са: истинно познание, погрешно познание, фантазия /илюзия, мираж/, сън със съновидение и сън без съновидение, памет.
І. 7. Възприятието, което е адекватно на обекта на възприятие, правилното логическо умозаключение и авторитетното свидетелство на учителите и на писанията се считат за истинно познание.
І. 8. Погрешното познание е фалшиво знание, базирано на погрешно схващане на една форма като друга.
І. 9. Фантазията /илюзията, миража/ произлиза от знание базирано на думи и липса на обект.
І. 10. Липсата на пратяя /насока, в която да текат мислите/, която да поддържа Врити-те е сън.
І. 11. Смрити /памет/ това е не напълно изчезване /от съзнанието/ на изпитания от сетивата обект.
І. 12. Ниродха /дефункционализирането на вритти-те/ се постига чрез двете: Абхяса /практиката на правилно волево усилие/ и Вайрагя /практиката на безпристрастност и не-привързаност/.
І. 13. Усилието, което е правилно и съзнателно, да се остане в Ниродха е Абхяса /практика/.
І. 14. И практиката /на абхяса/ става със здрава основа, когато се прилага за дълго време, без прекъсване, всеотдайно и прилежно.
І. 15. Вайрагя /непривързаност/ е онова съзнание за господство в този, който е свободен от жажда за сетивни и духовни обекти /носещи удоволствие/.
І. 16. Вайрагя е най-висша, когато от кхяти /различаващо знание/ за Пуруша /чистото съзнание/ следва непривързаност към Гуните /трите качества на природата: сатва, раджас и тамас/.
І. 17. Сампраджната /познавателното Самадхи/ е съпроводено от /формиране – рупа/ Витарка, Вичара, Ананда и Асмита.
І. 18. Асампраджната Самадхи е предхождано Абхяса /практика/ на спиране на всички намерения, при което остават само остатъците на Самскара /непроявените вритти/.
І. 19. Бхава Пратяя е присъща на видеха /безтелесните/ и пракрити-лая /слетите с природата/.
І. 20. За други Асампраджната Самадхи се предхожда от вяра, сила, памет, Самадхи и Праджна /мъдрост/.
І. 21. Асампраджната Самадхи е лесно постижима за тези, които са силно устремени.
І. 22. От това следва разделение на леки, умерени и усърдни практиканти, /които се стремят да постигнат Асампраджната самадхи/.
І. 23. Или от пълно посвещение и отдаване на Ишвара.
І. 24. Ишвара е тази Вишеша - Пуруша, която е незасегната от Клеша /злочестините/, от Карма /от действията и техните последствия/ и Випака-Ашая /узряване-склад - узряването на кармичните натрупвания, плодовете на действията/.
І. 25. В него /в Ишвара/ е ненадвишимото Биджа /семе/ на всезнанието.
І. 26. Ишвара е Гуру /учител/ дори първите гуру, поради това, че е необусловен от времето.
І. 27. Неговото словесно изразяване Пранава-та /ОМ/.
І. 28. От нейното повторение се разкрива значението й.
І. 29. От практиката на Ишварапранидхана и на джапа на Пранава-та се постига вътрешна будност и изчезване на пречките.
І. 30. Болест, апатия, съмнение, невнимателност, ленивост, крайно упорита привързаност, погрешно и неадекватно схващане на обект, неуспех да се поддържа определено медитативно състояние и нестабилност в състоянието /невъзможност да се постигне повторно/ това са пречките, които предизвикват чита викшепа /смущения на ума/.
І. 31. Смущенията биват съпътствувани от дукха /болка, страдание/, депресия, треперене на крайниците и не ритмично вдишване и издишване, /което е резултат от умствена възбуда/.
І. 32. С цел те да бъдат премахнати е нужно да се практикува (абхяса) един от принципите, /които са споменати по-долу/.
І. 33. Читта /обусловеното съзнание/ се пречиства посредством бхавана култивиране/ върху:
Майтри /дружелюбие/ към Сукха /щастие/;
Каруна /състрадание/ към Дукха /болка/;
Мудита /радос/ към Пуня /добродетел/;
Упекша /безразличие/ към Апуня /порок/.
І. 34. Или чрез издишване и задържане на дъха.
І. 35. Или Манас /емоционалната сфера на читта/ бива здраво обвързан от създадена праврити /господстващата в момента мисъл/.
І. 36. Или йогинът може да противостои на чита викшапа /разсейването на ума/ посредством без-скръбно просветление.
І. 37. Или читта, който има за свой обект безпристрастност.
І. 38. Или /неговата медитация за противопоставяне на Чита Викшепа/ може да има за основание знанието придобито от Свапна /сън със съновидение/ и Нидра /дълбок сън/.
І. 39. Или чрез дхяна /медитация/ според предпочитание.
I. 40. Неговата власт се простира от най-малкият атом до най-голямата величина.
І. 41. Самапати /обединение, сливане, поглъщане/ е, когато врити-те са отслабени, и тогава този който схваща, процесът на схващане и обекта на схващането се сливат ведно; така както, диаманта приема цвета, на който и да е близък обект.
І. 42. Когато в това самапати има умствени конструкции, в които са смесени: конвенционалното звуковото означение на обекта на медитация, предназначението на обекта на медитация, знанието, което имаме за обекта на медитация то се нарича Савитарка /придружено с размисъл, с логически анализ/ Самапати /обединение, сливане/.
І. 43. Чрез пълното пречистване на паметта се получава Нирвитака самапати, при което паметта като че ли е лишена /Шуня/ от своята истинска природа /природата на паметта да има спомени, знания за нещо в случая е изгубена/ и съществува нищо освен сияние на чистата същност на предмета, върху който се медитира.
І. 44. С това са обяснени също така Са-Вичара /придружено с размисъл, с логически анализ/ и Нир-Вичара /сияние на чистата същност/ Самадхи върху фините обекти.
І. 45. И областта на фината обектност /фините обекти, които могат да бъдат избрани за медитация/ завършва в непроявеното.
І. 46. Тези /самадхитата, които са споменати по-горе/ са също Са-Биджа /със семе/ Самадхи.
І. 47. При майсторство в Нирвичара има чистота, блажанство, ведрина.
І. 48. При майсторство в Нирвичара трансцеденталната мъдрост /потвърждаването на знанието от писанията чрез директен опит/ донася вечната абсолютната истина /правдивостта/.
І. 49. Обектът на Праджна /мъдроста/ е различен от обекта на другото знание, идващо от чуто или от писанията, или от придобито от логическо заключение, поради това, че има за цел вишеша /особеното/.
І. 50. Самскара-та родена в това /от най-пречистината нирвичара самадхи, която носи част от трансцеденталната истина в себе си/ възпрепятствува други Санскари.
І. 51. От дефункционализирането /Ниродха/ дори на тази /праджна самскара/ и тъй като всички санскари са дефункционализирани /Ниродха/ настъпва Нирбиджа Самадхи /самадхи без семе/.
С благодарности към Brahman //
|
Патанджали, 'Йога-сутра'
Патанджали, 'Йога-сутра'
