казано е каква е самяма и е казано каква е целта й. а ако целта се подмени, което не е трудно, то вече не говорим за йога.
II. 25. От спиране на съществуването на невежеството /авидя/ следва изчезването на самйога /сливането на пуруша и пракрити/. Премахването на самйога е кайваля.
II. 26. Средството за избягване на невежеството /авидя/ е посредством непрекъсната /авиплава/ вивека-кхяти /различаване на пуруша от пракрити/.
още от първа сутра, в която между другото се казва 'АТХА /сега/ следва едно представяне на йога' става ясно, че Патанджали говори само за напредналите в йога. дори казват 'за онези млади орли, чиито крила са дотолкова укрепнали, че се нуждаят само от леко побутване за да направят първият си полет'. И именно сутра 26 от садхана пада е един от върховете на практическите насоки, останали от Патанджали.
моите уважения към Шивананда, но въобще не го знам кой е. нямам никакъв интерес към разни му там съвременни индийци :)))))
да, Патанджали казва, че има градация, но не си и прави труда да я извежда, при него ще намериш само това.
ІІ. 27. Неговата /на йогинът/ праджна /трансцедентална мъдрост идваща от вивека кхяти/ е на седморно разграничена област.
ето една трактовка от Вяса:
1. Париджната Праджна - това, което трябва да се знае, се знае - тоест всякакво съмнение за това какъв е пътя на йога и нейната цел изчезва. Йогинът разбира, че всяка една опитност е Дукха и трябва да бъде избегната.
2. Хея Кшина Праджна - това, което трябва да се отхвърли е отхвърлено, тоест всяка активност на Авидя, която е причина за Дукха, е прекратена. Привързаността към материалният свят не причинява умствено разстройство в йогинът.
3. Прапя Прапти Праджна - това, което трябва да се постигне е постигнато, тоест природата на Хана (спирането на Авидя и Самйога) е постигната в Самадхи, но все още механизма не е напълно ясен и усвоен напълно. Практически се е постигнало премахване на страданието.
4. Каря Судхи Праджна – онова, което трябва да бъде направено е направено, тоест ясно се вижда как Вивека Кхяти може да доведе до Хана и така да се избегне всякакъв вид Дукха. Механизма на Хана е напълно овладян. Премахването на Дукха не е вече само случайно постигната опитност, но се знае как точно става това.
5. Чарита-Адхикара Праджна - целта, която трябва да се постигне е постигната, тоест повече няма желание за Бхога - удоволствие. Желанието за съществуване, сляпата воля за живот вече не е движеща сила, а се гледа на нея като на дълг.
6. Гунатита Праджна - пълно изчистване на Будхи до степен на Сатва и Чита се доближава до Кайваля. Гуните клонят към своята латентна форма и се стремят към своята първопричина Пракрити - непроявената материя и като търкалящи се камъни от върха на планината падат надолу заедно с първопричината си, защото нямат опора в грубия Будхи, който е зает с различаване в материалният свят.
7. Сварупа Матра Джоти Праджна - Себепросветеление на Съзнанието, тоест осъзнава се, че Пуруша е самосветеща. (Самосветеща е технически термин и означава че Пуруша /а не пракрити/ е принципа на съзнание). Гуните остават в равновесие и не се връщат отново в активна проява и Пуруша е свободна, тоест няма повече идентификации.
|