"Сега въпроса е практикуващият ли трябва да доказва думите на Патанджали, или Патанджали трябва да се доказва пред практикуващият."
Нищо не "трябва" да се "доказва" пред нищо, но Патанджали - като думи на хартия, щото това е останало от него като свидетелство - може да бъде индикатор на разбирането, а не източник.
"Прости ми но виждам противеречие, в Йога вяра няма и нищо не се приема на вяра, а се подлага на проверка. Това е постулат."
Добре, но що това трябва да става "постулат"? Самото наличие на "постулат" предполага вяра в същия този постулат. Усещаш ли противоречието на това, което току що написа?
"После, Патанджали е основен източник на Класическата-йога и не виждам как може да привеждан към личното осъзнаване, вместо личното осъзнаване да бъде сверено с него."
Осъзнаването, ако е истинско и незамърсено от никакъв субективен отпечатък, от никакво натрупване от миналото - няма начин да греши. И тогава то няма нужда да бъде сверявано с абсолютно нищо. А думите на другите хора, в т.ч. и от книгите - могат да се сверяват с него, но разбира се не е задължително.
Що се отнася до подхода на Сахаров - първо, не виждам защо трябва да се разделя "теория" от "практика".
По-нататък го цитираш:
"И така – бъди “чиста дъска”: не вярвай и не приемай нищо, в което не си убеден."
Това за чистата дъска, което казва, е хубаво, макар и да използва думи като "опит" и "убеденост", които да не кореспондират съвсем точно с Осъзнаването, пак е добре, защото подканва към индивидуално безпристрастно изследване при възприемането на Истината. Не е казано по най-добрия начин, но горе долу става.
|