Въпросът е по принцип на какво се гради разбирането на Йога - дали на "авторитети" или на това, през което самият човек е минал като разбиране.
Сега въпроса е практикуващият ли трябва да доказва думите на Патанджали, или Патанджали трябва да се доказва пред практикуващият.
Ако се цитира Патанджали просто като индикатор, а не като основен източник относно Йога (а основен източник може да е Осъзнаването и нищо друго), тогава думите на Патанджали са просто нищо повече от свидетелство на нещо, което вече си разбрал, а не "авторитет", който да бъде приеман на сляпа вяра.
Прости ми но виждам противеречие, в Йога вяра няма и нищо не се приема на вяра, а се подлага на проверка. Това е постулат.
После, Патанджали е основен източник на Класическата-йога и не виждам как може да привеждан към личното осъзнаване, вместо личното осъзнаване да бъде сверено с него.
Бях останал с впечатление, че това не ти е съвсем ясно, щото изказвайки твърдения от типа "според Йога"-еди какво си, създаваше впечатление, че за теб източникът на разбиране на "Йога" се крие в прочетени думи на други хора.
Разбиране и разбирано са различни неща. Разяснено е принципно в първа сутра още от Бходжараджа. Следователно не би могло да се каже по този начин. По- скоро може да се каже дали залагам на теорията пред емперичният опит, на което отговарям - не. Но от друга страна Сахаров извежда взаимодействието в подобни ситуации, което може да се изрази в диаграма.
Ако развия тази диаграма в първият четириъгълник, първо се развива практиката, докато теорията остава без изменения. Това е чистият тамас, при който имаме практика, но няма идея.
След това практиката остава на същото ниво, докато теорията търпи развитие. Това е лъжливата саттва, подмолната форма на тамас, която дава лъжливото объркване за постигане на нещата. И това е Повратната точка.
Който продължи нататък минава във вторият четириъгълник и тук имаме развитие на практиката, докато теорията отново е в застой. Това е раджас.
След което практиката достигнала своят апогей остава в застой, а теорията прави последно изкачване и двете се събират в Точката на хармонията. Което последно събитие е под гуната на саттва. И не случайно реализираните не практикуват в крайната фаза, защото тогава се осъществява теорията, а практиката е в равно поле.
Сахаров казва следното: И така – бъди “чиста дъска”: не вярвай и не приемай нищо, в което не си убеден. Нека това правило ти бъде крайъгълен камък за всичко. Само готовността ти всичко да обосновеш на опита и да се убедиш във всичко, ще ти открие Истината, сиреч – света, какъвто е, а не какъвто си го представяш.
Преди да познаеш Истината, ти трябва да знаеш, че нищо не знаеш. Само така ще станеш всезнаещ.
|