оу, какво салто направи. защо ти е :))))))
може ли да кажа нещо. мисля, че не е много добре егото да умре, защото като чувстваш глад като нищо ще отидеш да нахраниш масата, вместо себе си - нали нямаш его, следователно и граница между себе си и другите... шегувам се :))))))
но, този подход е малко страшен, защото ако ще убиваме егото /ахамкара/, то ще убием и емоционалната сфера /манас/, както и интелекта /будхи/ - те са съставни на обусловеното съзнание /читта/, а без ахамкара читта не може да стои в пакет. така по време на практика това е отличен резултат, но извън нея има само една алтернатива - смърт или психоза.
инак, да. класическата йога е път на и не може да се следва със сантименталности. няма любов, няма привързаност, няма надежда. тя е студено, вледеняващо, безчувствено клане :))))))
но йога на Патанджали не е единствената възможност. и ако сърцето ти мечтае за Любов, то просто го остави да изгори в Любов. не е нужно да изкривяваш себе си, по-практично е да потърсиш това, което отговаря най-точно на теб самата :)))))))
Ошо казваше, и много ми харесва:
'Подходът на Шива спада към този на отдаването; той е този на молитвата, на любовта. Подходът на Сараха спада към този на медитацията, осъзнаването. Разграничението все пак е формално, защото когато любещият и медитиращият постигнат, постигат една и съща цел. Стрелите им са пуснати от различни лъкове, но достигат до една и съща цел. В крайна сметка лъковете губят своето значение. Няма никакво значение какъв вид лък си избрал, ако целта е поразена.'
Възгледът на Тантра
|