За първите две стъпки съм съгласен, но не и за третата "Стъпка трета: замяна на негативната мисъл с позитивна". Много е писано и говорено за позитивните мисли, но истината е, че този метод не работи. Опитваш се да мислиш позитивно, обаче това поражда напрежение, защото негативната мисъл упорства, ти искаш да я изгониш защото искаш да я замениш с позитивна, и с това й придаваш енергия. Много хора се опитват да не допускат никаква негативна мисъл в ума си, те с години денонощно правят усилия да мислят позитивно, и в един момент всичко се срутва, негативните мисли нахлуват като лавина. Защото си се борил с тях, а борбата поражда вътрешен конфликт, а негативните мисли засядат още повече, вместо да си отидат. Вместо да се опитваме насилствено да налагаме позитивни мисли, очевидно по-работещ метод е просто да наблюдаваме самата негативна мисъл без опити да я прогоним. Така няма да й придадем енергия и тя няма да упорства, а просто ще си отиде сама. Мислите идват и си отиват от само себе си като поток. Само трябва да й дадем малко време, достатъчно е да я осъзнаем и само да наблюдаваме. Това работи. Какво означава "не можем да си позволим лукса да имаме дори една негативна мисъл"??? Мислите, негативни или позитивни, без значение, те просто идват, идват и си отиват. За нас остава само да сме осъзнати и да ги наблюдаваме. Те идват от някакво поле, пространство. Най-ефикасният метод е
1) да осъзнаеш че имаш негативна мисъл
2) да приемеш тази мисъл като такава-прегърни я изцяло (тя ще се смали моментално, но ако бягаш от нея тя ще се преследва толкова повече)
3) да осъзнаеш до какво чувство или емоция води тази мисъл
4) да осъзнаеш в коя част на тялото негативната емоция/чувство пораждат дискомфортно усещане (тъй като всяка мисъл поражда съответно чувство, емоция, а те имат съответно усещане в някоя част на тялото например когато си уплашен чувстваш свиване, стягане в сърдечната област, когато си гневен чувстваш напрежение в областта между веждите, когато си концентриран, събран, съсредоточен усещането е също там, когато обичаш усещането е в сърдечната зона, когато мразиш усещането е също в сърцето, когато си благодарен усещането е че се давиш в гърлото, на същото място е и усещането когато изпитваш тъга и т.н.)
5) да разграничиш мисълта от чувството, усещането в тялото
6) да наблюдаваш това чувство просто като чувство (например вместо като страх от високо просто като страх, вместо като обида защото еди кой си ми стори еди какво си, а просто като обида и т.н.)
7) по този начин след като си отделил чувството и емоцията от съответната мисъл, която е свързана с тях, те отшумяват, защото мисълта е отделена и повече не може да им придаде енергия. Наблюдаване на чувството като чувство и на емоцията като емоция чрез наблюдение върху частите на тялото без стремеж да внедриш позитивна мисъл или емоция по съвсем естествен начин води до изчезване на неприятните усещания, без да създава конфликт и напрежение, без да има борба и насилие. Прекъснал си източника на неприятни усещания (мисълта, спомена, предъвкването от ума), защото си отделил усещанията от ума.
Много работещ и верен подход, подарен ни от Шри Шри Рави Шанкар

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите