Осъзнаването (без "осъзнаващ", т.е. без разделяне между "осъзнаващ" и "осъзнавано", а просто чисто и безпристрастно наблюдение, мигновено прозрение, тук и сега) изтрива всякаква потребност от култивирано поведение, дисциплина, сляпо следване на "правила", "морал" и т.н. Просто отговорът на всяка ситуация е тук и сега - достъпен в това измерение на разбирането, при което липсва илюзия за "разделяне", това е, когато действа необезпокоявана спонтанността (пълната спонтанност, без никакви робувания на кавито и да било минали натрупвания и предразсъдъци) с нейната естествена Интелигентност.

Та достатъчно е да сме достъпни до тази естествена и спонтанна Интелигентност, идваща с Осъзнаването, мигновеното прозрение тук и сега. Не ни трябва изобщо да се спускаме в дуалностите на "позитивно" и "негативно", "морално" и "неморално", "предпочитано" и "непредпочитано" и т.н., дуалности, изкуствено създадени от ограничения човешки ум, който спира спонтанната проява на тази Интелигентност. Изкуственото и култивирано поведение, резултат от прекалената доминация на ума, възспира проявата на Спонтанността.

И преди да определим нещо като "негативна мисъл и състояние", което "трябва" да избягваме, може би е по-добре да се осъзнае коренът на това състояние, а не да се опитваме да му се "съпротивляваме" или да го "избягваме", вплитайки се по този начин още по-дълбоко в дуалностите на ума. Само тогава е възможна и пълната свобода от подобни състояния, от всички борби и противоречия, които сами сме си създали. Това е свободата на Недвойствеността.