|
Тема |
Re: нима мислите, че сте живи? [re: Meмeнтoмopи] |
|
Автор |
serenity._ (непознат
) |
|
Публикувано | 30.09.08 23:51 |
|
|
“Мъртвешки танц”:
- Можеш ли да обичаш грозното лице на ближния? (Достоевски)
- Не мога, това е свръх силите ми. (Стриндберг)
Любовта е свлечена в Омразата. Омразата като страст, форма на живот, унищожителна стихия. Смъртта не идва, защото отдавна е дошла, отдавна е тук. Смърт приживе. Жива смърт. Танцува с нас. Танцуваме с нея.
Сякаш всичко живо - всичка живо - всичка живо (Чехов) е изтребено и на Земята са останали последните трима: Едгар, Алис и Курт. Болни от същата чума, която карантинен пост не може да спре. Болни от омраза.
Тя поддържа пулса на каменните сърца, тя направлява “просветения ум, безсилен да й се противопостави.”
Големият цивилизационен проект за Човека с главна буква се проваля в човека. Сгромолясването на Свръчовека ( Ницше) до звяра.
Когато Духът е мъртъв – остава “толкова шум за една количка с говна, толкова шум!” (Алис)
|
| |
|
|
|