|
Здравейте и много поздрави от , където съм се паркирал в момента. Пътуването ми досега в Индия е изключително интересно и очаквайте подробни коментари като се върна (след 23-ти октомври) в клуб "Индия", има толкова да се разказва, невероятни преживявания, както изключително интересни, така и твърде стъписващи, някои изключително смешни, други пък - съвсем близо до Смъртта. А сигурно предстоят още поне толкова...
Но засега - по темата. Търсещият "Просветление" всъщност играе нелепа игра сам със себе си. Той първо допуска, че "не е просветлен", т.е. вярва в това, после пък търси някакво "мистично" "Просветление", което и той не знае какво е, ама си мисли, че е нещо, което "не е". И след като вярва (вярва, а всъщност не знае), че "не е", откъде тогава е сигурен, че това, което търси, е наистина това, което е? И защо изобщо търси в такъв случай? Това е парадоксът на психологическото оплитане в представи на "непознати" неща (нещо подобно е и страхът от "смъртта" - страх всъщност не от Смъртта, а от представата за нея).
После да погледнем и думата "Просветление". Например в кое древноиндийско писание на санскрит има дума, съответстваща на нея? Тук нека някой знаещ поне малко санскрит се изкаже. Например думите Мокша, Самадхи, Нирвана - имат конкретни значения, но нито една от тях не означава директно "Просветление". Може би думата "Просветление" е някаква модернистична псевдомистична интерпретация на описани в древни и не толкова древни текстове състояния на съзнанието.
И нужно ли е първо "търсещият" да си внушава, че "не е просветлен", а после да се оплита в представи и лъже-мистики. Стремейки се да бъде "нещо", което "не е". И дали ще вярваш, че "си" или "не си" - това все е вярване.
|
Търсещия "Просветление"
