Най-важното е, че без огладняване няма последващо удовлетворяване на глада, без ожадняване няма последващо удовлетворяване на жаждата и т.н.

Единственият начин да изпитваме по-големи удоволствия е да ставаме все по-чувствителни и способни да изпитваме неудовлетвореност и страдание.

Затова на древногръцки патос е страст, и болка. От там и патология.

И в нашия език страст и страдание са свързани.

Например "Страсти Христови", "Страстна седмица" - на църковнославянски страст означава именно страдание.

Стоикът Цицерон обяснява това така:

Когато сме здрави ние не си усещаме отделните органи, а изпитваме общ телесен комфорт.

Когато душата ни е здрава, тя не изпитва страсти (силни чувства), а единствено светло и несмутимо душевно спокойствие (апатия=безстрастие).

Цицерон отбелязва, че много от известните римляни (включително и той самият) по време на сражение пребивават именно в подобно състояние и се бият перфектно. Те не изпитват към противника си нито гняв, нито омраза, нито страх.

По същество стоическата философия по това време е играела в античния свят и най-вече в Рим същата функция, каквато карма йога в древна Индия.

И не само тя. Скептицизмът и епикурейството са играели същата роля.

Според Епикур както от медицината няма никаква полза, ако не лекува нашите телесни недъзи и страдания, така и от философията няма никаква полза, ако тя не лекува нашите душевни недъзи и страдания.

Епикур ни призовава към умереност във всичко, особено в удоволствията.

Неговият девиз е "Живей незабелязано!"

Целта на практикуването на неговата философска традиция е постигането на състоянието на несмутим блажен душевен покой (атараксия).

Според негов ученик, на 71-годишна възраст Епикур изпратил писмо до един от своите приятели, в което пишел, че това е последният му ден, че стомашните и бъбречните му болки вече са непоносими, но че въпреки това той мисли не за болките си, а за прекрасните философски беседи, които е имал щастието да осъществи през живота си; след което влязъл в затоплената с гореща вода вана, поискал вино, изпил го, пожелал на близките си да не забравят учението му и доброволно приключил с живота си.

Целта на скептицизма като философска школа е била същата - постигането на устойчиво състояние на несмутимо блажено спокойствие (атараксия).

Самата дума "скепсис" означава "оглеждане". Скептицизмът е разработил собствена крайно оригинална и много ефикасна радикална методика за умиротворяване на ума като основна предпоставка за постигането на атараксия.

В будизма същото това състояние, което гръцките философи са наричали апатия и атараксия, се нарича упеккха и постигането му се смята се смята за един от най-важните фактори за окончателно Пробуждане.

Основната практика в будистката традиция е наречена "правилно/съвършено осъзнаване (букв. "помнене"). - самма сати.

Буда дори заявява, че тази практика е единственото средство за постигане на вътрешна умиротвореност, на мъдрост и за откриване пътя към нирвана.

Поради това бях силно изненадан, когато открих същата тази практика, подробно описана от древноримския философ-стоик Епиктет.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите