1.

Нека разберем какъв е характерът на вътрешното ни усещане за нужда от помощ. И какво правим почти инстинктивно когато се изправим срещу тази нужда.

Когато човек казва молитва, на първо ниво, той не че търси някакъв бог конкретно, ами изобщо и без мисълта за бог, казва молитвата и се успокоява. Това може да се случи несъзнателно, когато се намира в трудна или измъчваща го ситуация.

Спoред мен важно е единствено молитвата да ни е била дадена от друг човек, по възможност близък (баба,дядо,родител,учител и т.н.). Няма значение на каква религия е молитвата. Истинската молитва е когато не търсиш нещо, и когато не можеш да планираш нещо конкретно за търсене, а търсиш само тази свързваща подкрепа.

Къде е подкрепата. В полето на грижата, което е обхватно на самото поле на съществуването, както разбрахме от тази сутра.

Най-трудно е да се намираш в измъчващи фактори, които не можеш да напуснеш. Най-банално, да ти се спи, но да няма къде да спиш. Да ти е студено, но да не можеш да се стоплиш. Това наистина е трудно, но добрата новина е, че е само толкова. Разбира се може да опиташ в живота да направиш това, или онова, да ти помогне някой, . ти също да си помогнал. Обаче заради сутрата, това поле на грижата, не е нужно да е нещо човешко. То не е отвътре на живота (съзнанието), ами е самият принцип на живота (съзнанието). Ние не можем да го открием чрез нещо конкретно, което е отвън. Можем само да намираме жестове, от миналото ни, които да ни подсещат. Но истинската новина е, че грижата е позволена не заради нещо вътре в съществуването, а заради самия характер на нашето съществуване. Когато сутрата се разбере на емоционално ниво, това дава полето на грижата.

Да повторим отново двете основни идеи за конкретно справяне - полето на грижата и персоналната молитва, приета от близък човек. Ако нямате близък човек, който да ви е дал такава молитва, може да приемете молитва от камък, или нещо в природата (откъдето да се свържете, а не да останете при камъка). Ако имате слабост към абстрактното мислене, може да направите връзка през мисълта за трансцедентален бог. Но тази представа е по-сложна за интернализиране, и за да ви послужи в труден момент трябва да медитирате над нея предварително и най-вероятно с учител. Защото не искате само интелектуална връзка, ами връзка с поне още една важна от петте скандхи - емотивността. Значи универсалният бог трябва да се схване по емотивен начин, за да помогне на съответната страна на съществото ви. Мисля, че когато молитвата се разбира от 2 скандхи едновременно се получава прекрасно. С 3 вече е доста свръхчовешко (напр. емоция, форма, перцепция). А с 5 би трябвало да е невероятно, ако е постижимо изобщо. Иначе можете да ги редувате, но едновременно не знам дали е възможно.

2.

При обесването на Саддам Хюсеин, той си казва молитвата, и това е. Ако обърнете внимание на подвикванията малко преди това - те се опитват да го върнат към нещо конкретно, към света, да насочат мислите му към това какво е направил. Но дори да успеят, това няма значение, защото тази молитва, която ни свързва продължава в нас и без думи. Все пак, човекът който изпълнява присъдата ги кара да спрат, защото той знае (така са го научили знаещи), или сам е в инстинктивно съзнание на тази сутра. Тук животът отново преодолява всички граници.

Какво може да направи в човекът отстрани в този момент, истината е и в него - в дишането му, в мисълта му, в пулса му и т.н. Cилата на сутрата е безкрайна и моментално респектираща. Изходът от живота и смъртта е само през сутрата.

3.

Даже да допуснем, че някой човек ще живее вечно на този свят в традиционен смисъл - например, създадено е лекарство и той се подмладява. Но той не може да трансформира себе си по пълен начин, без да е готов на прехода през пълна тишина (и пълно разплитане на скандхите). Тоест той няма тази динамика на промяната. Този широчина на пеене е недостижимa за него.

Самото му живеене е ограничено защото във всеки момент в тъканта му е закодиран страх. Той остава на вечното долно ниво и не може да достигне пълната истина на Буда, камо ли да се реши да живее през нея. Вечната истина вече е синтезирана в тази сутра.

Тогава лекарството за подмладяване не решава нищо. А само отлага истинския характер на трансформацията. Без да се изправи срещу нея, той ще остава на долно ниво. В самия този момент докато живее, той ще се намира на долно ниво, а Буда вече ще е на освободено ниво.