I.

1. Tази сутра е била написана. Това не е малко.
2. Mоже да спазваме различни техники за облекчаване на страданието, както използваме различни лекарства например. Но нито една техника не може да се съпостави с интелектуалното разяснение на тази сутра.
3. Тази сутра не говори, например, за Бог като продължение на представи, които сме придобили в света около нас. Тя се зaема с трансцеденталността сериозно, дълго време преди Кант.
4. Сутрата не изисква вяра, а разбиране. Тя е солиден синтез на наблюдения за характера на съществуването, а не на нещо вътре в съществуването.
5. Тази сутра де-факто е следвана от най-високите мъдреци, а не е нещо, което се дава само на ученици.
6. И мъдрецът използва тази сутра за да преобрази себе си.
7. Например Спиноза прави нещо подобно. Той тръгва от еврейската традиция, но операцията, която открива (или прави публична) чрез полето на съществуването е сходна. Никой не може да отрече основата на учението на Спиноза, а някои диспутират единствено интерпретациите на последствията, или за да дадат рамо на каноните на собствената религиозна традиция. Tова което остава неказано е, че тихомълком и те приемат същото подлежащо начало. Различието е в степента до която са съгласни да се обяви това.
8. Сутрата е тайната, която е била обявена на всеослушание. Затова, според мен е трябвало да я представи ученик. Никой мъдрец не e посмял да обяви тази тайна самолично, защото се счита, че нейната сила е изобщо за целия живот - обвързваща миналите, сегашните и бъдещите буди.
9. Сутрата може да се разбере не само интелектуално, но и с останалите наши страни поотделно - емоционална, перцептивна, волутивна и формална. Всяка от тези страни разбира по свой начин сутрата. Тогава сутрата е вярна по петте начина на човешкото същество. Ние вече казахме, че това е сериозен текст, в който се постига истински синтез. Hе се играе надребно, нито се говори за притча за живота отвъд или нещо такова.
10. Тоест тази сутрата е като физичен закон.

II.

A1. Когато Дарвин пише за еволюцията, той знае, че преразглежда основите на съществуването подобно на тази сутра, и църквата също знае това.
A2. Дарвин формулира нещо за съществуването в цялостност. Той говори за живота, който следва еволюционни принципи. Тоест, той открива празнота във вида, а пълнота в не#що процесово като еволюцията. Еволюцията е обособена като принцип на вечността.
A3. Дарвин започва от отделното същество, достига цялото съществуване и пак се връща с изводи за това същество. Рефлексията, която човек е подтикнат да направи следва сходен план и при двата текста, но има различна насоченост.
A4. Решението дали църквата да подкрепи или да не подкрепи определена доктрина зависи от вътрешното развитие на нейната теория в съответствие с централните (възможно тайни) постулати. На нея й трябва време за да разработи своята представа съгласно новите данни. Затова църквата често изглежда резервирана, а не както се счита заради назадничавостта си.
A5. В момента за мен е ясно, че законите на Дарвин са вярни, но валидни само за биологическия организъм, докато след невронната мрежа и съзнанието, говорим за феномен от друг характер.
A6. Eмоцията, интелекцията, формата и т.н. са фундаментални хактеристики на съзнанията и имат качествено нов тип.
A7. Заради съзнанието се завръщаме отново към тази сутра, преоткрита вече след Дарвин.

B1. Съществуването е връзката между съзнанията.
B2. Всичко, което е било съзнавано, в същото време е произлезнало от връзки навън.
B3. По време на връзката и нейните отгласи се осъществява съзнаването.
B4. Връзката между съзнанията е невъзможна, ако те не се грижат за тази връзка.
B5. Тогава грижата за връзка или грижата изобщо се нуждаят от фундаментално разглеждане.
B6. Това е особено видно при децата - без грижа възниква разделяне и не се осъществява връзка.
B7. Ако детето не получи емоционална, интелектуална, перцептивна и т.н. връзка с нас, то ще започне да прави неговите си неща. Hие няма да сме в неговия свят по отношение на онези страни, които са му били отказани. То може да не ги приеме, макар да са му били предложени, защото не ги свързва със споделена от нас грижа.
B8. Това е принципът на чистото съзнаване, за разлика от вече "тренираното" "съзнаване", което да кажем ни демонстрират някои колеги на работа, когато ви "забелязват".

C1. Сега и все повече занапред битието ще се насочи към мрежата на съзнанията.
C2. Пластът върху който се гради тази мрежа е грижата.
C3. Апотеозът на това съществуване е грижата.
C4. Сутрата е ключът за пренасяне на това разбиране във всяко съзнание.
C5. Чрез нея отделното съзнание разбира по-пълно принципа на своето бъдене.
C6. Въпросът се нуждае от изследване в теоретичен дух, далеч от религиозните (или чисто приложни) окраски.