|
|
| Тема |
Re: За пореден път позазваш своето неразбиране [re: Aлekc] |
|
| Автор |
...x () |
|
| Публикувано | 05.06.08 13:44 |
|
|
|
Даваш важен коментар. Като погледнем фактите, действително се оказва, че Махаяна си е поставил за цел отстраняването на страданието на всички живи същества (но и сам Буда намеква за подобна цел в последния етап на учението си). Прав си, че тази цел има метаисторически характер. Забележително е, че такава цел може да се постави изобщо, и то благодарение на силата на тази сутра.
Не искам да опростяваме представата за "край на времето". Добрата доктрина ще признае, че все още не знаем какъв е този край. Не бива да прибързваме и да го конкретизираме чрез нещо догматично. Той може дори да е такъв край, че да не е край в стандартния смисъл. Но вече отстраняването на страданието е цел, която не може да не е влезнала в безсмъртието заради своето намерение.
Не мисля, че има проблем с цикличността във филма, защото тя е с една стъпка напред. Цикълът не спира в тишина, а преминава в нова пролет. Вместо 1234 имаме 12341, и тук може би е намекната прогресивната идея, за която говориш.
Някои точки, които обособявам.
1. Всяка друга доктрина трябва да започне от Heart sutra за основа.
2. Няма нищо по-силно от нея, стига да се изпие до дъно.
3. Защото Heart sutra позволява пълната трансформация.
4. Тя превъзмогва дори живота и смъртта.
5. Срамно е да се играе надребно с тази сутра, имайки предвид нейната сила и безсмъртие.
6. На определени хора не им отърва да разберат или разпространят нейното значение. Предполагам, че я знаят, но я прикриват от погледа на останалите.
7. Това може да не са хора, ами корпорации.
8. Тогава "зациклянето" може да възникне от взаимното неразбирателство, и блокиране между хората, които уж са начело на тези корпорации.
9. Корпорацията обаче следва собствената си логика, която няма представа от страданието.
10. Нещо повече, корпорацията не се интересува от това, дали ще изчезне, стига да изчезне заедно с другите корпорации (принципа на конкуренцията е определящ).
11. Тази сутра е много важна, защото чрез нея човекът може да се освободи, но корпорациите могат да не искат неговата свoбода.
12. Дори временното отлагане на казването на истината може да стане вечно.
13. Значи обезателно са необходими периоди на балансиране, чрез "пулсиране" на състраданието - на ниво корпоративни, държавни и международни закони, както и чрез медиите, филмите и културата.
| |
| |
|
|
|