Нещо, за което тази сутра не говори, е страхът от безсмъртието. Мисля, че се предполага, че той ще изчезне автоматично при преходите, които са обяснени в сутрата. Обаче за мен не изчезва. Желанието да умреш като човек или животно, с перипетии (без да са сценарирани). Да живееш нормално, без да си достигнал отделния блясък на факултативностите. Животното може просто да стои, то не изпитва приковаването към движението на разума, на емоциите, формите, взимането на решения. Но въпреки това е живо. То няма нужда да е в тези състояния на мислене, колкото и да са вечни. То има нещо негово. Друг е въпросът че тези факултативности започват да изискват, установяват се сами. Математика, архитектура, наука и т.н. Можем да се възхищаваме на Платон, но той е бил пленен от друг свят. Тарковски в едно интервю също казва, че изкуството например изисква всичко. Там най-вероятно приковаването е към света на перцепциите.

Накрая, ето един филм и от мен, който представя идваща от запад представа за нуждата от синтез на живия индивид с факултативностите.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите