Този педагогически подход е стабилен, нека се учим взаимно. Харесва ми “Върха на лешоядите”, изрaзява напрежението, което съпътства стремежа към правилно знание и чакането на решение при споделянето му пред мъдреците. Самата сутра освобождава това напрежение, но е интересно, че преди това го е имало. Сега съм щастлив, че ми хрумнаха някои идеи и смятам да ги напиша.

1.

Начинът по който са интегрирани нормалните човешки факултативност (скандхи) е сценарият. Сценарият е развит в литературата и приказките. Когато хората научат сценария и го съхранят в паметта си, сценарият в единия човек може да се свръже със същия или подобен сценарий в другия човек . Поради преминаване към различни факултативност в различни точки на сценария - двете страни започват да трептят хармонично. Tочките на синхрон са обяснени предварително, след което е казано преминете към следващата скандха - синхронизирайте се. Всяка скандха има собствени жестове, които я привличат, например 'острота или блясък привлича перцепцията' и т.н. Всичко това се случва с определен ритъм - нито много бързо, нито много бавен - регулиран от сценария.

Сценарият остарява, и затова се налага да бъде постоянно подменян. Човек винаги има желание да влезне в нов сценарий, и го прави с най-голямо удоволствие, в неведение на факта, че това е бил зараждащият елемент на всички предхождащи сценарии в историята (рицарската любов, романтичната любов, свободната любов, студената любов и т.н.)

Сценарият е инерцията, от която се нуждаем, но тя не ни тежи само когато открием себе си в него. Затова старите сценарии започват да ни тежат, особено когато другата страна, т.е. човекът - е в плен на тези сценарии - това ги прави истинкси инертни, тежки, непомръдващи.

Тогава можем да се опитаме да разрушим техния сценарий, закодирайки отново ново преплитане на скандхите.

Сценарият се явява защото човек иска да изживява себе си не само функционално. От начало на него му е казано да се изживява като нещо. Ако той просто е функционалност във всяка една от факултативностите, за другите ще е трудно да го възприемат като "нещо", а не като процес. За да го възприемат те като нещо е необходимо той да се оплете в сценарий. Сценарият има преплетени нишки и движения на всяка една от скандхите, което му дава смисъла на нещо неразгадаемо, стабилно. Човек трудно може да разплете собствения си сценарий. Тогава когато двама души се синхронизират в един сценарий, това им дава усещане за живеене.

Ние обаче не можем да живеем така, с цялото си същество, като това е единствения начин. Нашата позиция може да реформулира съществото, макар да ни се иска, да попаднем и ние самите в някой сценарий може би. Явно установяването на сценарии е естествено наклонение на човека, но това не значи, че ако искаме няма да можем да ги разграничим. Нека например бъдем чист процес: чиста интелекция, чисто планиране, чиста емотивност, чиста перцепция, чиста форма.

2.

Публичната музика, тя винаги се стреми да прекъсне чистите факултативности, защото те забравят всичко, когато са. Медията като вестниците също закодира бързо сменящи се емоционални и интелектуални послания. Няма време за изясняване, ами има само превключване и объркване. Всичко това цели затвърждаване на текущите или пренастройване към нови сценарии. Но когато се активират чистият анализ, чистата перцепция и т.н., всичко това е дразнение и забавяне. Чистотата протича бързо.

Ако сега превключим към емоцията, веднага усещаме кои елементи на едно тяло, на едно облекло, или на един човек са емоционално привличащи, кои са перцептивно привличащи, кои са индикация за волутивността. Всичко се усеща на момента. Човекът срещу нас най-вероятно е самият в някакъв сценарий и ще очаква да го следваме и ние, освен ако не го повлечем прекалено силно с кохерентността на чистото послание на единия процес. Сега ние можем да го възприемем чисто, и по-точно в чистота отделните градивни елементи.

3.

Връщането към старите сецнарии, след като веднъж са разрушени, е трудно, особено ако в закодирането им има негативни емоции. Голяма част от тъканта на съществуването обаче е пленена в тези сценарии. С оглед на живота, трябва да се изправим емотивно срещу болката, перцептивно срещу грозотата, интелектуално срещу глупостта, планиращо срещу безцелността, формално срещу безпорядъка. И да ги приемем. Всяка от отделните скандхи може да се справи в себе си със своята антитеза. Проблемите възникват от заключването на скандхите чрез сценарий, особено когато има културна девиация, което не им позволява да се отпуснат и разрешат сами. Ако постигнем това виждане, сега сме готови да срещнем всеки един от антитезните елементи на скандхите поотделно, и да преминаваме през сценариите като през прозрачно було. Трябва да се пазим само общият сценарий да не ни завихри отново, защото тогава ще загубим себе си отново в стария водовъртеж. В тази ситуация, макар вече да не ни пречи на нас, е добре да улесним лошите заключвания в сценариите за другите. Кое ще ни накара да го направим? Това, че всяка скандха в себе си се стреми към движение, което е леко напред.