Будизмът е хилядолетна традиция.
Сутрата на сърцето на трансцеденталната мъдрост (Бхагавати праджняпарамита хридая сутра) е доста късен и зрял продукт на тази традиция, който предполага доброто и познаване като основа. Поради това и дадох първоначалното основно разбиране за петте скандхи.
Под сутра в будистката литература се разбира текст, съдържащ поучения на Буда. В това отношение тази Сутра е уникално изключение.
В нея не Буда, а бодхисатва Авалокитешвара поучава Шарипутра и едва накрая Буда излиза от самовглъбеността си, за да изкаже удовлетвореността си от поученията на Авалокитешвара.
Смятам обаче, че преди да обсъдим по-подробно тази сутра е добре да дадем на всички възможността да се запознаят с нея:
Така съм го чул…
Веднъж Благословеният пребиваваше в Раджагриха при планината “Върха на лешоядите”, заедно с голямо събрание от сангхата на монасите и голямо събрание от сангхата на бодхисатвите.
По това време Благословеният навлезе в самадхито, което изразява дхармата, наречена “задълбоченото озарение”, и по същото време благородният Авалокитешвара, бодхисатва махасатвата, докато практикуваше задълбочената Праджнапарамита, видя по следния начин: той видя, че петте скандхи са лишени от същност.
Тогава, чрез силата на Будата, Почитаемият Шарипутра каза на благородния Авалокитешвара, бодхисатва махасатвата: “Как би трябвало един син или дъщеря на благородно семейство да се упражнява, когато иска да практикува задълбочената Праджнапарамита?”
Помолен по този начин, благородният Авалокитешвара, бодхисатва махасатвата, каза на почитаемия Шарипутра: “О Шарипутра, един син или дъщеря на благородно семейство, който иска да практикува задълбочената Праджнапарамита трябва да вижда по следния начин: да вижда, че петте скандхи са лишени от същност.
Формата е пуста; Пустотата също е форма. Пустотата не е различна от формата; Формата не е нищо друго, освен пустота. По същия начин, усещания, възприятие, формации и съзнание са пустота.
Следователно Шарипутра, всички дхарми са пустота. Няма характеристики. Няма раждане и няма прекратяване. Няма нечистота и няма чистота. Няма намаляване и няма увеличаване.
Следователно, Шарипутра, в пустотата няма форма, няма усещания, няма възприятие, няма формации, няма съзнание;
Няма око, няма ухо, няма нос, няма език, няма тяло, няма ум;
Няма проявление, няма звук, няма мирис, няма вкус, няма докосване, няма дхарми;
Няма дхату на очите... [до липса на]...дхату на ума, няма дхату на дхармите, няма дхату на ума-съзнание;
Няма невежество, няма край на невежеството... [до липса на] ...старост и смърт, няма край на старостта и смъртта;
Няма страдание, няма произход на страданието, няма прекратяване на страданието, няма път, няма мъдрост, няма постижение и няма не-постижение.
Следователно, Шарипутра, тъй като бодхисатвите нямат постижение, те пребивават чрез Праджанапарамита. Тъй като няма заблуденост на ума, няма страх. Те преминават отвъд фалш и постигат пълна нирвана.
Чрез Праджнапарамита всичките Буди на трите времена се пробуждат напълно за ненадминато, истинко, пълно просветление.
Следователно великата мантра на Праджнапарамита, мантрата на великото прозрение, ненадминатата мантра, несравнимата мантра, мантрата, успокояваща цялото страдание, трябва да бъде известна като истина, тъй като няма измама. Мантрата на Праджнапарамита се изрича по този начин:
ТЕЯТА ОМ ГАТЕ ГАТЕ ПАРАГАТЕ ПАРА САМГАТЕ БОДХИ СВАХА
Така, Шарипутра, бодхисатва махаставата трябва да се упражнява в задълбочената Праджнапарамита.
Тогава Благословеният излезе от това самадхи и похвали благородния Авалокитешвара, бодхисатва махасатвата, казвайки:
“Добре, добре, о сине на благородно семейство; така е, о сине на благородно семейство, така е. Задълбочената Праджнапарамита трябва да се практикува точно както ти преподаде и всички Татхагати ще се радват.”
Когато Благословеният каза това, почитаемият Шарипутра и благородният Авалокитешвара, бодхисатва махасатвата, цялото събрание и света с неговите богове, хора, асури, и гандхарви се възрадваха и възхваляваха думите на Благословения.
|