Когато скандхите са пълни, те ви дават усещането за съществуване. Дори когато са празни, скандхите не са изчезнали, защото те са само функция. За да се усети вечността, не трябва да мислите кога скандхата ви е пълна или празна или до каква степен и какво съдържа. Има ли значение за една функция, къде точно се намира и коя точка ще преобрази. Функцията си остава една и съща. Например да намалим тези 5 функции до тишина, това не е различно от смъртта. Но когато говорим за смърт, това което се случва е 'очакването на смъртта'. Нашата памет, преди смъртта, може да започне да активира различни мисли, емоции и т.н. В зависимост е от представите запаметени в нас. Ала всичко това е "материалът", който тези функции продължават да разиграват. Но тогава това е само една музиклана симфония и то доста нехармонична. "Събитието на смъртта" е само едно заглавие, което указва партията на емоции и мисли, които да се разиграят. Който има контрол над скандхите и над това как се е създавал материалът на паметта в него, може да изпълни тази, както и другите партитури много по-хармонично. Той може и да не ги изпълни, защото контролира оркестъра. Виждате, при обикновените хора, оркестърът започва да свири сам. Ако искате, оставете оркестъра да свири сам. А пък, разбира се, който обича драматичността, той може да изпълни това действие с драматичност. Но бодхисатва вече е получил просветление за характера на смъртта.