|
Основната среща в Южния парк беше много приятна, макар и на дъждовен фон.
Първо бяхме заедно с още едно мило семейство с бебе в едно заведение на бира и кебапчета.
Така се случи - поне този път - че Амитаба и Миан нещо не си изядоха кебапчетата и в последния момент замениха бирата с айран. Аз също сериозно наблегнах на айрана. Наложи се другите ни сътрапезници да ни изядат кебапчетата - с бира естествено, а не с айран.
Благосклонните бодхисатви на Южния парк ни осигуриха едно голямо празно ресторантско помещение само с една маса - точно като за нас! И никакъв цигарен дим.
Всичките останали маси бяха в другия салон, където имаше някакво доста кротко тържество.
Накрая се поразходихме из парка и се разделихме със симпатичното семейство.
Засякохме се най-сетне на входа на парка с една моя близка позната - младо хубаво и умно момиче, което също беше много далеч от нашите вечни теми, но пък покрай мен вече доста добре бе овладяла изкуството да наблюдава начина на работа на Небесната секретарка в своя живот и да се съобразява с него.
Всички заедно отидохме в една изключително приятна кафе-сладкарница с много, много зеленина вътре, в която отново - о чудо! - никой не пушеше.
Миан се отдаде на едно много приятно изкушение, Амитаба се задоволи само да изпие един сок (беше на разтоварващ ден), а аз и момичето изядохме по една великолепна солена палачинка - аз без, а тя с месо.
И пихме кафе с мляко разбира се.
Накрая, малко преди 21 часа се разделихме с Миан и Амитаба и продължихме нощната си вече разходка с момичето, за да обсъдим една неочаквано създала се в резултат на намеса на ирационални фактори съдбовна ситуация.
Всичко започна с един погрешно изпратен напълно безобиден SMS, който обаче предизвика напълно непредвидими последици в друга държава.
Според досегашният ми опит ирационалните фактори обикновено или не се намесват видимо в живота ни, или се намесват в неочаквана и трудно предвидима серия. И този път се оказа така.
Ако човек не е подготвен да разгадава смисъла на ставащото и доброволно да синхронизира поведението си към него, тогава само ще страда излишно.
Това отдавна е известно, но днес младите хора няма откъде да научат такива важни за реалния живот неща, защото те не фигурират в образователните програми нито на училищата, нито на нашите университети.
Съдбата води мъдрия, който я приема и влачи насила невежия, който и се опъва.
В 22:30 вече си бях в нас.
Окончателното потвърждение на правилния анализ на ирационалните тенденции в ситуацията получих по SMS в 3:24 от момичето - един тежкоболен човек в друга държава, когото вече от няколко месеца беше на смъртно легло, току-що беше починал, ключово събитие, което осмисляше странните "случайни" развития от предишния ден.
В следващият си SMS момичето ми писа:
Този мой погрешен SMS, проблемите, които вчера неочаквано възникнаха от него с приятелката ми Х и смъртта на бащата на приятеля ми Y, съвпаднаха по време, макар може би случайно.
Сякаш участвам във филм от дистанция.
Когато на човек за първи, втори или трети път му се случат подобни серии от внезапни съвпадения, той все още допуска, както момичето, че те могат да бъдат и случайни.
Но по-нататък той развива един особен усет и безпогрешно, подобно на ясновидец, може дори да предскаже и някое от последващите "случайни събития".
След това подобен човек се наслаждава на разходките из парковете из парковете, както и всички останали хора, но вътрешно винаги е нащрек за невидимата, само привидно ирационална текуща динамика на формиращите сили на Живота.
Редактирано от Aлekc на 25.05.08 09:46.
|
Мила среща с ирационални обертонове [re: mo33]
