Според мен, концентрацията е усилие на съзнанието върху анализаторите на мозъка за инхибиране на част от сетивната "картина" съпровождащо медитацията. В противен случай асоциациите биха скачали като маймуни от клон на клон. От друга страна Медитацията е Sangyama (дхарана, дхияна и самадхи). В Самадхи тези усилия на съзнанието се свалят.
Дори състоянието “безмисловност (точната дума е отсъствие на асоциации)” не може да се подържа без контрол (без усилия) върху врити, без будност на съзнанието. Разбира се Патанджали, по ясни причини, никъде не използува латинската думата “meditatio”. Вместо нея той използува санскритската думата Sangyama или едното от трите: дхарана, дхияна и самадхи. В сутрите обаче, в които става дума за контрол върху врити, Патанджали винаги използва понятия, които по смисъл са тъждествени с понятийния смисъл на думата концентрация (съзнателно подтискане на част от "сетивната картина"). Очевидно е обаче , че още в дхияна, концентрацията трябва да се свали. Без това сваляне не може да се постигне самадхи.

Тук не се дискутират конкретните техники с които това инхибиране се постига.

P.S. Освен сетивни асоциации се инхибират и мисли, но това много по-лесно се постига.


КОНЦЕНТРАЦИЯТА ПРЕЧИ ЗА ПОСТИГАНЕ НА САМАДХИ

Редактирано от gandi1 на 18.03.08 00:44.