Няма да споря с вас на тази тема, защото е безсмислено.

На моя страна е цялата трета глава на Махапариниббана-сутта и Първата пропвед на Буда.

Това ми е напълно достатъчно.

Вместо това предпочитам да ви разкажа една притча:

В един град имало празник.

В единия край на площада, застанали прави, музикантите свирили енергично на своите инструменти.

А хората на площада танцували и подскачали в такт с музиката.

Недалеч от града имало малко затънтено селце, в което вече поколения наред хората се раждали глухи по рождение.

И ето сега, един любознателен жител на това селце, който тръгнал да обикаля света, се озовал на градския площад.

Като видял необичайната за него гледка, той дълбоко се замислил:

"Интересно... Защо ли тези непонятни движения на хората, които държат в ръцете си някакви странни предмети с неясно предназначение и ги накланят ту насам, ту натам, оказва такова необяснимо голямо въздействие върху останалите хора, та те се държат направо като откачени - подскачат, правят напълно безсмислени телодвижения и изпадат в някакъв съвсем нездрав екстаз.?"

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Aлekc на 04.03.08 16:13.