|
|
| Тема |
 За мнимите "Просветлени" |
|
| Автор |
Aлekc (Необвързан) |
|
| Публикувано | 02.03.08 19:12 |
|
|
|
На истинските Просветлени им е все тая какво си мислят за тях непросветлените им събратя. Точно както на нас, зрящите ни е все тая дали слепите ни вярват че виждаме.
Единствено за мнимите Просветлени нещата не стоят така. Най-често на тях нещо за малко наистина е просветнало и те са убедени, че именно това е така жадуваното от тях просветление.
Затова те се заемат с мисионерска жар да убеждават останалите в своето величие и морално право да ги наставляват .
Някои от тях дори твърдят, че могат да напускат по желание Светът на Илюзията Майя и да влезнат, когато си поискат в Чудния, Вълшебен Свят на Истината и Вечния Мир, на Красота, Единството и Истинското Щастие.
Достатъчно е даден мним "Просветлен" да се сблъска с подходящо огледало, в което, дори само за миг, да види ясно собствената си вътрешна грозота и нищета.
Тогава мнимият "Просветлен" мигновено забравя, че е такъв и се нахвърля с огромна злоба и агресия върху огледалото, за да го счупи и така да възстанови самозаслепеното си състояние.
Но вече е късно. Със собствените си действия той все повече се дискредитира не само пред другите, но и пред самия себе си.
Ако вярваме на Буда, това е само началото. Най-налудните и болезнени изживявания на един подобен мним Просветлен го сполетяват малко след смъртта му.
Така той завинаги научава урока да не посяга никога повече на светини, да не светотатства и думата му да бъде, както препоръчва Исус "да-да, не-не", защото всичко друго е от Лукавия.
| |
| |
| 
|
|
