|
Тема |
За осъзнатото сънуване [re: mo33] |
|
Автор |
amrta (skorpion) |
|
Публикувано | 21.02.08 12:12 |
|
|
„На мен ми отне много време да се науча да сънувам осъзнато, докато познавам няколко девойки, които го правят като да щракат с пръсти. „
Би ли казал какво разбираш под „да се науча”? В смисъл до какъв контрол успя да стигнеш и за колко време? Аз лично се занимавах три години без прекъсване, но за съжаление далеч не успях да стигна до висините, които исках.
Преодоляването на първоначалната бариера ми отне 2-3 седмици (имам в предвид да си видя ръцете по Кастанеда). По-късно ползвах и някои от техниките на Лаберж. Но освен осъзнато летене и бродене на различни места, много от тях действително красиви, не постигнах повече.
Дори не успях да видя тялото си, въпреки че съм виждала телата на майка ми и брат ми, докато спят. След натрупания контрол през първите няколко месеца, не мръднах и педя напред след това, не знам защо. Та затова ми е интересно да си сверя часовника с теб.
Всеки случай миговете на осъзнато сънуване бяха едни от най-щастливите ми моменти в живота. Летенето е невероятно изживяване, несравнимо с нищо в този свят.
В последно време обаче предпочитам въобще да не сънувам, както осъзнато, така и неосъзнато. Сблъсквам се прекалено много с мъртъвци и се чувствам доста зле от това. Дори когато е осъзнато, е много по-гадно, защото ти е отнета илюзията на неосъзнатия сън, че този човек все още е жив. А и да си призная, изпитвам страх от подобни срещи.
|
| |
|
|
|