Най-често самоубийството е акт на помрачено съзнание.
Известно е, че жените правят много повече опити за самоубийство от мъжете, но по брой на успешно осъществени опити мъжете-самоубийци определено са повече.
Понякога (особено при млади девойки) опита за самоубийствво е чиста поза. Например отива девойка в оживен градски парк и сяда на пейка. След това поглъща неголяма доза от някакви полубезобидни приспивателни... и заспива. Естествено малко след това хората край нея забелязват, че нещо с нея не е наред и викат "Бърза помощ".
И, о радост! Едни след други идват разтревожени родителите, приятелите, гаджетата и т.н. А момичето сияе щастливо от оказаното внимание.
Случаят, който описвам е истински и съвсем не е някакво изключение.
Това за което ти говориш е нещо коренно различно. То е мрачно и трагично.
За съжаление светът е пълен с такива социално незабележими лични трагедии. И доказва, че той съвсем не е едно добро място за живеене.
Ти пишеш, че все още си далеч от това осъзнаване без цел и без избор, за което пиша. Интересното е, че хората се напиват специално за да се озоват в състояние, в което те само пасивно констатират какво чувстват, мислят, говорят и правят.
Това, разбира се не е правилния подход. Най-малкото, защото след като се напие, човек изтрезнява и се озовава в по-лошо състояние от това, в което е бил преди да се напие.
Бих ти препоръчал да започнеш с нещо много просто.
Всяка сутрин, като се гледаш в огледалото, да си даваш сметка, че може би се гледаш за последен път. Защото всеки ден хора умират най-неочаквано.
Нали не си мислиш, че момичетата върху които неочаквано се срути сграда в центъра на София, са знаели предварително, че този ден им предстои да се сбогуват със земния живот?
|