За нетрайността, смъртта и будизма / Религия и мистика / Йога

Проумяване на нетрайността (От книгата "Да прозреш себе си" на Далай Лама)

Ние се намираме под въздействието на илюзията за нетрайността, затова смятаме, че винаги ни остава още много време. Тази погрешна представа ни поставя под огромната опасност да пропилеем живота си в отлагане, което е истинско прахосничество, понеже животът ни е благословен с времето и с възможността да се отдадем на полезни действия.
За да се противопоставим на тенденцията, е важно да размишляваме над нетрайността – първо над факта, че смъртта може да настъпи всеки момент, а после върху краткотрайната природа на живота си.

Една от основните причини за пораждането на омразата и на желанието е, че ние сме прекалено привързани към настоящия поток на живота си. Имаме усещането, че той ще трае вечно, и подобно отношение ни прави съсредоточени върху повърхностни неща – материални придобивки и временни приятели и положения. За да преодолеете това невежество, трябва да размишлявате над факта, че ще дойде ден, когато вече няма да ви има.

Макар да не е сигурно, че ще умрете тази вечер, когато осъзнаете смъртта, ще осъзнаете, че е възможно да умрете тази вечер. С тази нагласа, ако има нещо, което може да направите, което ще ви помогне и в този, и в следващия живот, ще го предпочетете пред друго, което ще ви помогне повърхностно само в този живот. Нещо повече, тъй като не сте сигурни кога ще настипи смъртта ще се въздържите да направите нещо, което би навредило както на сегашния ви живот, така и на следващите. Ще бъдете мотивирани да си изградите мироглед, който действа като противодействие на различните видове неовладян ум. Тогава, независимо дали ще живеете седмица, месец или година, това време ще бъде смислено, защото мислите и действията ви ще се основат на онова, което в крайна сметка се оказва полезно. За разлика от това, когато попаднете под въздействието на илюзията за постоянство и пропилеете целия си живот за проблеми, които не стигат по-дълбоко от повърхността на живота, вие ще понесете огромни загуби.

Фактът, че нещата се променят всеки следващ момент, отваря възможността за положително развитие. Ако положението не се променяше, то винаги щеше да запазва своята свързана със страданието природа. Веднъж разбрали, че нещата непрекъснато се променят, когато преживеете труден период ще намершите утеха в мисълта, че положението няма да остане такова винаги.

В природата на цикличното съществуване е онова, което сте събрали – родители, деца, братя, сестри и приятели в краяна сметка да се разпръсва. Няма значение колко се обичат приятелите, защото в крайна сметка те трябва да се разделят. Учители и ученици, родители и деца, братя и сестри, съпруги и съпрузи и най-добри приятели – които и да са те – накрая трябва да се разделят. Освен че се разделяме с всичките си приятели, с цялото си натрупано богатство и средства – колкото и да са великолепни те, накрая те стават и неизползваеми. Мимолетността на сегашния ви живот ще ви принуди да изоставате цялото си богатство. Индийският философ и йога Шантидева говори красноречиво за непостоянството и твърди, че колкото и да е хубав сегашния ви живот, той прилича на приятен сън, от който после се събуждаш и ти остава само споменът. Както казва Буда в „Диамантената сутра”:

"Представяйте си нещата, възникнали от причина,
като блещукащи звезди, като частици, които виждаш
с болно око,
като потрепваща светлина на газена лампа
като вълшебни илюзии, като роса,
мехурчета, сънища, мълнии, облаци."

Преди да изнеса лекция пред огромна аудитория от хора, които очакват да им дам мъдрост и прозрения, аз си повтарям тези редове за крехкостта на всичко и след това щракам с пръсти, защото краткия звук символизира нетрайността. Така си напомням, че скоро ще напусна сегашното сисъстояние. Всяко живо същество – колкото и дълго да живее – в крайна сметка умира. Няма друг начин. След като живеете в циклично съшествуване, не можете да живеете извън неговата природа. Колкото и прекрасни да са нещата, в тяхната природа е те и вие накрая да се разпаднете. Както казва Буда : „Осъзнайте, че тялото е нетрайно като глинен съд”.

Благосъстоянието не е постоянно и поради това е опасно да се привързвате към доброто развитие на нещата. Всяко схващане за постоянство е пагубно. Когато няма значение, а това подкопава мотивацията ви да се ангажирате съзнателни практики за просветляване на други хора. За разлика от това нагласата за нетрайноста поражда нужната мотивация.

Накрая не само трябва да умрете, но освен това не знаете и кога ще настъпи краят. Трябва да се подготвите за това, за да може, дори да умрете тази вечер, да не съжалявате. Ако си създадете нагласа за неизбежността смъртта, съзнанието за това, колкото е важно да използвате мъзро времето си, ще укрепва все повече и повече. Както казва Нагарджуна в Безценната гирлянда от съвети :

„Живеете сред причините за смъртта
като светилник на вятъра, откажете ли се от всички притежания,
в мига на смъртта тлябва безпомощно да отидете
другаде,
ала всичко, използвано за добра духовна практика,
ще ви изпревари като добра карма.”

Ако не забравяте колко бързо изчезва живота, ще цените времето си и ещ направите онова, което е най-полезно. Имате ли силното усещане за неизбежността на смъртта, ще чувствате ли необходимост да се отдадете на духовна практика, да осъвършенствате съзнанието си и да не пилеете време по различни разсейващи дейности от храненето до пиенето до безкрайни разговори за война, любов и клюки.

За човек, който не може да се изправи дори пред думата смърт, камо ли пред реалността на смъртта, реалното настъпване на смъртта най-вероятно ще предизвика огромно нещастие и страх. Но онези, които са привкнали да разсъждават неизбежността на смъртта, са готови да се изправят без съжаление пред смъртта. Размишленията върху несигурността на мига на настъпване на смъртта, лазвиват спокойто дисциплинирано и добродетелно съзнание, защото то се занимава с нещо повече от повърхностните факти на този кратък живот.

Всички ние води съществуване, белязано със страдание и нетрайност. След като проумее колко са общите ни неща, ще видим, че няма смисъл да се отнасяме враждебно един към друг. Помислете за група затворници, на които предстои ад бъдат екзекутирани. По време на съвместния си престой в затвора, всички те ще срещнат смъртта си. Няма причина да се карат през дните, които им остават. И ние като тези затворници сме ограничени от страданието и нетрайността. При тези условия няма абсолютно никакъв смисъл да се борим един с друг или да хабим цялата си умствена или емоционална енергия, за да трупаме пари или пригежания.